гениалната приумица е на Ю-Хун Ким (може и да съм объркала транскрибирането - но така е по-лесно и забавно за четене). та той е решил, че е безкрайно неудобно да искаш да закусиш например, четейки любимия си вестник или списание, и да се чудиш къде точно да поставиш чаша и чиния. браво на Ю-хун! портфолиото му не е голямо (защото е доста млад и току-що завършил), но пък всички влезли вътре проекти са идейни и своеобразни.
слушам планове за старта на Curly Girly от миналата година и днес с радост научих, че Елена (която е едно прекрасно къдрево момиче) най-после е успяла да го задвижи и вече го пълни с нейната селекция от красиви неща, свързани с дизайна. Елена умее да шие много добре и по образование има афинитет към модата, така че й пожелавам успех в реализацията на нейната първоначална мечта Curly Girly да е и он-лайн магазин.
прекарах цял час в офиса на бюрото в неработене и в гледане на трейлъри. беше чудесно. установих следното:нямам търпение да гледам Paper Heart!
другият, на който бих се пуснала с удоволствие, е Funny People. първо заради третостепенната роля на Джейсън Шварцман, който е любимият ми мъж от моя период на сънища с известни актьори... второ - Ерик Бана, ах... и не на последно място Сет Роджън и неговите майтапи. дори съм готова без зор да преживея главната роля на умиращия Адам Сандлър, който иначе не понасям.
не харесвам главният актьор от 500 Days of Summer (той играе още и в Mysterious Skin) - има нещо претенциозно в маниерите му, което ми попречи дори да разбера дали ме кефи трейлъра към самия филм или не.
искам да разбера повече за изоставените фабрики, какво се е случвало в тях, кой е бил пазача в кабинката, какво е пишело на табелата до лампата, какъв дим и колко пъти в седмицата е излизал от тухления красив комин, какви машини са тракали вътре, имали ли са униформи работниците, какви са били те...
понякога се притеснявам, че губя реална преценка за езика и начина си на изказ. доколко употребявам паразитни думи, доколко съм ограничила оборотния си речник, доколко профанизиран е мозъкът ми... и знам, че нито една книга или статия в повече от тук насетне няма да върнат бунтарската грубост и експериментаторски дух, с които съм използвала думите в гимназията и университета...
красиви предмети със силно участие на дърво: 1. офис столът е на STUA 2. този минималистичен визитник с японски почерк си има магнит за по-сигурно затваряне и е от тук 3. капакът на кутията за хляб се превръща в дъска 4. doubleface е последната колекция на postfossil, за които бях писала преди доста време и за моя радост се развиват съвсем успешно 5. а това е абсолютният ми фаворит за отцедник
Don't make promises, or excuses, unnecessarily. прочитам го мимоходом в бюлетина на този човек и си обещавам още нещо - да не се връзвам, каквото и да означава това (или да стана пръхтящ кон с капаци или да развия самообладанието си и броенето до 10 до нови зен върхове). чао и хубав уикенд!
списанието стол се занимава с писане и изкуство. сравнително ново е и има зад гърба си едва четири броя. визуално ми изглежда супер, на сайта има кратки откъси от разказите на поканените писатели, които действат ободряващо особено, ако денят ти е преминал в тон вербална скука. enjoy.
лежа на задната седалка и пътувам. наблюдавам слънцето, небето и дъжда. понякога свивам цигара или пия доматен сок на екс и си мисля за теб. за няколко грешни акорда. но тълпата ръкопляска. скачам високо за бис, полата покрива лицето ми и без да усетя съм в нов град, с нов лак и цвят на косата. когато говоря, някой записва. когато споделям, е тихо и никой не слуша. искам живота си, всеки ден, се усмихвам или мълча, отмятам новогодишни обещания. и си представям, че ме чакаш да се върна в другия хотел, вкъщи, на морето, в центъра сред тълпата или на пейка в парка, на балкона или в магазина. аз ще те прегърна силно.
ще се случи тази събота, 18 юли, между 10 и 17 часа в Квартал „Изгрев“, ул. „Никола Мирчев“ 27, вход Б, I етаж, ап. 4 в София. всичко е напълно безплатно. това е информацията от организаторите: ще се научите на градинарство със съдове на балкона, създаване на билкова спирала в двора, построяване на компост съд, рязане на трева с коса, обръщане на кухнята и подпрозоречни дъски. С лесни методи ще можете да отгледате храна с малко средства и грижи. за записвания: Агнес Гумпелмаер gum.agnes@gmx.at, Диана Вапцарова diana@volunteer-bg.org. Донесете една бутилка с вода и един сандвич. Ще ви предложиме органична салата за обяд.
но все още не мога да закупя...1. таблет на Wacom - избрала съм си този по препоръка, а и ми харесва като дизайн. струва около 400 лв.
2. Leica D-Lux 3 - хората, които си имат малко хабер от фотография, го приемат като типичната проява на изгъзица. не е така - срещу вас стои човек, който все още ползва лентов Canon. искам мнг добър и компактен дигитален фотоапарат. лично съм се уверила в качествата на този. ориентировачна цена на старо - към 400 евро
3. да - именно този Mac Book - не Air, или супер усъвършенстван, или три пъти по-тънък, или не знам какъв. искам класиката в жанра. в БГ сайта на Apple не открих цена, но в US започват от супер поносимите 999$
4. тук вече се повтарям, но увлечението ми по тази Nokia не е намяляло и грам - нарочно избрах тази снимка ;) лошото (за мен) е, че моделите на Nokia никога не падат драстично като цени - в момента върви за около 600 лв.
на къмпинг или палатки, винаги идва моментът с боклука. дори да си обещаеш да отделиш пластмасовите прибори, чинии и чаши в торба, която директно ще върнеш в цивилизацията и чинно ще пренесеш до жълтия контейнер, всички знаем, че това са врели некипели. за една средно голяма компания на уикенд сред природата отиват минумум пакет от 20 пластмасови чинии и толкова прибори за какви ли не глупости.ето какво открих за къмпингарите, които ги е грижа за посудата и нейното (наистина) рециклиране:приборите вилица-лъжица са от специална смес от царевично нишесте и са 100% биоразградими.тези чинии са по 12 в пакет и са направени от бамбук. производителят гарантира тяхното разграждане до 6 месеца, след изхвърляне.ако видя добри примери и от БГ, ще уведомя.
два филм от поредицата ми "домашни" за следобед с дъжд, мързел или просто минорно настроение, в който не ти се гледат велики шедьоври, мелодрами или нереални истории. красиви кадри (за Paris), супер нормален диалог и безлюбовен happy end (важи и за Sunshine Cleaning).
ето го! и когато пристига, сякаш всеки има готов коментар. дали е добър, красив, внимателен, музикален, с интелигентност над средната, въображение, чувство за хумор и ритъм. костюмът му е сив, а ръкавелите от слонова кост. револверът му не засича, когато галантно убива натрапникът. поръчва чисто уиски и фино кани най-скромната жена с френско р в името. накрая напуска. без жест или скандал. никой не забелязва и това остава без коментар. само усмивката му професионално увисва черно бяла в балната зала.
в България трябва да притежаваш апартамент. това е. ако не притежаваш, значи си несериозен и тревожиш родителите си, които са се старали да те отгледат отговорен и практичен човек. ако не вземеш заем от банка, те ще направят всичко възможно - ще продадат де що имот имат, за да вложат в малко двустайно жилище в столицата - твоята месторабота. всеки опит да им обясниш следното - не е логично, когато нямаш огромна свободна сума от пари за инвестиране, да скъсяваш живота си със страхове как ще покриеш следващата вноска (ако изобщо си получил заема) - е провал и доказателство за твоята 30-годишна незрялост. именно в тези разговори неминуемо изниква и назиданието как нямаш един спестен лев, всички левове инвестирани в удоволствия под безкрайно несериозната форма на ресторанти, барове, пътувания, дрехи и обувки. затова с голяма радост прелистих он лайн книгата 397 ways to save money, чиято първа глава обещаващо започва: "Renting can make you rich."
не разбирм от изкуство. усещането за изкуство се възпитава като много други неща в живота, освен ако не си самороден талант (но и тогава не пречи да поназнайваш това-онова). отгледана в обстановка на строг комунистически безкартинен аскетизъм (все пак дядо ми е герой от Втората световна война) с медали и кристални сервизи от Киев и Прага, не мога да кажа дали това "масло" върху дърво е голяма работа, но ми допада и бих си го сложила при подходящ интериор. още от Брет Еймъри на сайта му.
Arkitip е повече книга, отколкото списание. както се изразяват създателите му от Холивууд, Калифорния, всеки брой е достъпен арт за всеки на цени много по-ниски от тези в галериите. Arkitip подкрепя свободата на изразяване и тяхната кауза е да разпространяват изкуство. Arkitip вече може да се намери и в София в Octopus Industries, където има няколко броя. горе съм снимала номер 0044.
в същата поза, но с голи крака, котка вместо куче, преяла с гръцки кисели праскови, безалкохолно оставила съзнанието си в блудкав неекстаз, който красивия пианица Керуак никога не би си позволил. си мисля, че можех да стана барабанист на пънк група. да живея на покрива, да посрещам нощта бавно на шезлонг с пура в уста, а сутрин рано да гледам как града се събужда. преди да заспя, щях да чета на глас Ерика Джонг. разгледайте сайта на Ноа Калинасъс снимки за живота и несбъднатото.
това е старото лого на хлебозавода в Севлиево (или така поне заключих, минавайки с колата покрай този български център на процъфтяваща индустрия и санитарен фаянс) не си спомням къде съм заснела този - но ми е един от любимите, документирани до сега
това училище за дизайн решава да се рекламира чрез провокация към всички граждани на Сао Паоло. на различни места в града - като барове, стени, паркове, тоалетни врати... - те поставят X и O и искат да видят какво може да нарисуваш или напишеш, използвайки простата им форма за начало. още по темата - тук. може да пробвате тази игра, когато не искате да заспите на изключително скучна работна среща.
днес искам да съм такава, каквато съм но без скарването пред отворения капак на колата и самотните крачки до контейнера за пластмаса да съм същата, която обича дъжда и се чувства спокойна, когато улиците са мокри, съсипва сандалите си и слага яке през лятото но без да плаче във входа по телефона от собствена слабост, от емоционалност, от невъзможност да скочи с двата крака във въздуха, да вдигне ръцете си и да изкрещи със затворени очи - това не ме интересува днес искам да съм такава, защото вярвам на сърцето и реакциите си, че в тях няма нищо лошо, освен желание за хубав живот
гениалната приумица е на Ю-Хун Ким (може и да съм объркала транскрибирането - но така е по-лесно и забавно за четене). та той е решил, че е безкрайно неудобно да искаш да закусиш например, четейки любимия си вестник или списание, и да се чудиш къде точно да поставиш чаша и чиния. браво на Ю-хун! портфолиото му не е голямо (защото е доста млад и току-що завършил), но пък всички влезли вътре проекти са идейни и своеобразни.
слушам планове за старта на Curly Girly от миналата година и днес с радост научих, че Елена (която е едно прекрасно къдрево момиче) най-после е успяла да го задвижи и вече го пълни с нейната селекция от красиви неща, свързани с дизайна.
нямам търпение да гледам Paper Heart!
другият, на който бих се пуснала с удоволствие, е Funny People. първо заради третостепенната роля на Джейсън Шварцман, който е любимият ми мъж от моя период на сънища с известни актьори... второ - Ерик Бана, ах... и не на последно място Сет Роджън и неговите майтапи. дори съм готова без зор да преживея главната роля на умиращия Адам Сандлър, който иначе не понасям.
не харесвам главният актьор от 500 Days of Summer (той играе още и в Mysterious Skin) - има нещо претенциозно в маниерите му, което ми попречи дори да разбера дали ме кефи трейлъра към самия филм или не.
за: чантата на Marni, парфюмът на Mаrc Jacobs, роклята на Comptoir des Cotonniers и новият цвят на Chanel - mais oui...
понякога се притеснявам, че губя реална преценка за езика и начина си на изказ. доколко употребявам паразитни думи, доколко съм ограничила оборотния си речник, доколко профанизиран е мозъкът ми... и знам, че нито една книга или статия в повече от тук насетне няма да върнат бунтарската грубост и експериментаторски дух, с които съм използвала думите в гимназията и университета...
красиви предмети със силно участие на дърво: 1. офис столът е на STUA 2. този минималистичен визитник с японски почерк си има магнит за по-сигурно затваряне и е от тук 3. капакът на кутията за хляб се превръща в дъска 4. doubleface е последната колекция на postfossil, за които бях писала преди доста време и за моя радост се развиват съвсем успешно 5. а това е абсолютният ми фаворит за отцедник
Don't make promises, or excuses, unnecessarily.
списанието стол се занимава с писане и изкуство. сравнително ново е и има зад гърба си едва четири броя. визуално ми изглежда супер, на сайта има кратки откъси от разказите на поканените писатели, които действат ободряващо особено, ако денят ти е преминал в тон вербална скука. enjoy.
лежа на задната седалка и пътувам. наблюдавам слънцето, небето и дъжда. понякога свивам цигара или пия доматен сок на екс и си мисля за теб. за няколко грешни акорда. но тълпата ръкопляска. скачам високо за бис, полата покрива лицето ми и без да усетя съм в нов град, с нов лак и цвят на косата. когато говоря, някой записва. когато споделям, е тихо и никой не слуша. искам живота си, всеки ден, се усмихвам или мълча, отмятам новогодишни обещания. и си представям, че ме чакаш да се върна в другия хотел, вкъщи, на морето, в центъра сред тълпата или на пейка в парка, на балкона или в магазина. аз ще те прегърна силно.
1. таблет на Wacom - избрала съм си този по препоръка, а и ми харесва като дизайн. струва около 400 лв.
2. Leica D-Lux 3 - хората, които си имат малко хабер от фотография, го приемат като типичната проява на изгъзица. не е така - срещу вас стои човек, който все още ползва лентов Canon. искам мнг добър и компактен дигитален фотоапарат. лично съм се уверила в качествата на този. ориентировачна цена на старо - към 400 евро
3. да - именно този Mac Book - не Air, или супер усъвършенстван, или три пъти по-тънък, или не знам какъв. искам класиката в жанра. в БГ сайта на Apple не открих цена, но в US започват от супер поносимите 999$
4. тук вече се повтарям, но увлечението ми по тази Nokia не е намяляло и грам - нарочно избрах тази снимка ;) лошото (за мен) е, че моделите на Nokia никога не падат драстично като цени - в момента върви за около 600 лв.
приборите вилица-лъжица са от специална смес от царевично нишесте и са 100% биоразградими. 
тези чинии са по 12 в пакет и са направени от бамбук. производителят гарантира тяхното разграждане до 6 месеца, след изхвърляне. ако видя добри примери и от БГ, ще уведомя.
два филм от поредицата ми "домашни" за следобед с дъжд, мързел или просто минорно настроение, в който не ти се гледат велики шедьоври, мелодрами или нереални истории. красиви кадри (за Paris), супер нормален диалог и безлюбовен happy end (важи и за Sunshine Cleaning).
не разбирм от изкуство. усещането за изкуство се възпитава като много други неща в живота, освен ако не си самороден талант (но и тогава не пречи да поназнайваш това-онова). отгледана в обстановка на строг комунистически безкартинен аскетизъм (все пак дядо ми е герой от Втората световна война) с медали и кристални сервизи от Киев и Прага, не мога да кажа дали това "масло" върху дърво е голяма работа, но ми допада и бих си го сложила при подходящ интериор. още от Брет Еймъри на сайта му.
Arkitip е повече книга, отколкото списание. както се изразяват създателите му от Холивууд, Калифорния, всеки брой е достъпен арт за всеки на цени много по-ниски от тези в галериите. Arkitip подкрепя свободата на изразяване и тяхната кауза е да разпространяват изкуство.
в същата поза, но с голи крака, котка вместо куче, преяла с гръцки кисели праскови, безалкохолно оставила съзнанието си в блудкав неекстаз, който красивия пианица Керуак никога не би си позволил.
това е старото лого на хлебозавода в Севлиево (или така поне заключих, минавайки с колата покрай този български център на процъфтяваща индустрия и санитарен фаянс)
не си спомням къде съм заснела този - но ми е един от любимите, документирани до сега
това училище за дизайн решава да се рекламира чрез провокация към всички граждани на Сао Паоло. на различни места в града - като барове, стени, паркове, тоалетни врати... - те поставят X и O и искат да видят какво може да нарисуваш или напишеш, използвайки простата им форма за начало. още по темата - тук.
