може и да сте видели муцуната му из софийските кръстовищни билбордове - това е прасето на Райън Макгинли (фотографът с божествен поглед). както и да е - днес разгледах първият бг брой на разбира се абсолютно култовото безплатно издание VICE. защо ми е любимо ли? ами защото има простащини и прозрения от цял свят, необуздан и забавен език и градски ненадувки в естествени пози, снимани от брутално добри фотографи (накрая на този 1ви бг брой има снимки на прекрасна аржентинка, която се съблича+пуши джойнт пред Ричард Керн).
давайте bg power VICE банда!
пс - споко, не пиша за него :) но винаги си мушвам по един брой в моите околосветски обиколки, където го фиксирам (последното беше от един лондонския Adidas). предполагам, че тук безплатните пунктове със сигурност ще са във Fix Mix (Патриарх + Левски) и Coffee House (на 6ти Септември 1)
по пътя към работа, тъмно сивият стар асфалт на Раковска, вехтите позацапани с цвят сгради, и между тях огромните процепи мощна сутрешна светлина, студът по якето и мирисът на тежко кафе, който се вее след бързите стъпки нагоре към офиса, ролката синьо късметче лаваца "вярвай в себе си" и единственото, което ме крепи наистина - пътят в края на седмицата. после набелязвам снимката на морковен сладкиш и обещанието - ще се науча да го правя! и внезапно искам да се махна - заради най-баналната слабост на света: тази на умората и неизбежната химера за нещо по-добро...
льо бижу е от един от моите най-любими магазини в София - Наска (там има и Pilgrim - намира се на кръстовището Раковска и Графа - от страната на банката в синьо). роклята и чантата са от Net-a-Porter, a обувките са от The Outnet - сайт, където има преоценени дрехи и варианти да съчетаваш облеклото си според шест различни категории случая (ваканция, социални поводи...)
в света на дизайна годината се дели на ПРЕДИ и СЛЕД миланското мебелно изложение. всички са луднали и разбира се блоговете са пълни с новини. тази, която ме грабна наскоро, е мощното врязване на DIESEL (да - марката за дънки, аксесоари, обувки...) в интериорното поприще. ето какво са сътворили необузданите им поп мозъци а ето и някои от моите любими - предполагам - покривало за легло / диван или перде - кой знае - харесва ми препратката в гората ниска масичка с плочи лампи в клетка
утре е втората за тази година pecha kucha night софия! това е супер яко събитие за всички, които имат отношение, любопитство и влечение към архитектура, дизайн и изкуство. нощта на творците се провежда в десетки градове по цял свят, а от 2009 и в София. първото издание (макар и със спорна локация клуб Solo) събра огромен контингент от посетители, затова второто ще се проведе на 4-ти КМ от 20.20. see yaaaaaaa :)
ставам по-добра, когато се проваля, когато напиша всичко лошо, преминало от едното слепоочие до другото, изровило стомаха ми и атакувало сърцето ми, за да установя и премеря на хартия, че допуснатата грешка е като силен удар от барабани върху заспалата ми съвест и остава само да се вдигна от възглавницата с по-чиста глава с по-точни реакции
най-добрият елексир от избата на дядо, последната бутилка, с жалост, че попива по агнешко с левурда, а не по най-най-наквасената тъжна душа, която се нуждае от лек отенък на коняк, мъдрост и търпение да знае как се дочакват безоблачните дни.
няколко вехти, но запазени стенни декорации за по-артистична градска атмосфера: Пловдив тази не се забелязва много отчетливо, но е интересна - представлява цветна игра на геометрични фигури
понякога ме прихващат лудите и сътворявам абсолютно ненужни проекти, които после забутвам, а още по-после откривам, за да изхвърля - като този със спрелите часовници, заковани в камъни.
кефи ме идеята на 5.5 за USB - удобно го мушваш на ключодържател и никога не го забравяш. производител са Lacie, които принципно се вкарват в БГ (знам за Мултирама)
топло време+желание за разнообразие и почивка=пътешествия. с тази цел споделям с вас изпратената вчера от Брани статия за 10те най-"бутикови" (има нещо несъвместимо и саркастично в бутикови, сложени до) хостела в Източна Европа. ако се запътите към Прага, Будапеща, Вроцлав, Рига, Сплит, Балатон, Загреб, Хвар ще имате прилични опции за бюджетно+комфотно отсядане. София влиза в списъка с Art Hostel - oyeeee baby, hit the road Jack...
съботата обличаме кожените си якета "София не е за токчета" и макар да знам ги слагам за да отидем на бебешки рожден ден
крия се до рамото ти и запушвам устата си с малка бутилка бира само още една двойка е без деца но те напускат преди тортата
дънкови майки с маратонки настървени фотоапарати загрижени гонения на ошашавени проходили деца или старателни поклащания на колички
очевидно гордите презрително атакуват тясната ми рокля другите са моята надежда за здрав разум придържам се към тях или теб "кога ще имаме дете?" "някой ден"
впускаме се във вечерта с кожени якета чифт токчета замаяни бирени глави и трайно притиснати към нашата обща идея за щастие
joi d'art е новото ми най-любимо място за бижута в София - намира се на Шипка 28. прекрасни и красиви колиета, обици и пръстени, половината от които в моите дългосрочни планове за закупуване. joi d'art - вричам ви се във вярност!
принципно отбягвам да пиша за архитектура (нито съм учила, нито чета толкова задълбочено по темата). не мога обаче да пропусна тази новина - един от най-най-най вълнуващите и мои любими архитекти Peter Zumthor получи тазгодишния Pritzker ! препоръчвам да разгледате портфолиото му тук - строга, монументална и изключително интелигнента архитектура.
подритваме изсушени камъни махаме кичури коса от очите си заобикаляме две нервни кучета този следобед на прашен и ветровит пролет завалява бял цвят мирис от дърво спираме на тротоара без да те моля прегръщаш рамото ми за да сме двама
фенове на Ранкин - треперете! от кеф. фотографът е обновил сайта си, а и му предстои чутовна ретроспективна изложба (първата му всъщност) от 1 август в лондонската Truman Brewery, Brick Lane. за тези, които не са фенове на вече тотално "поп"уляризиралия се Dazed&Confused фотограф, леко поздравче с тази песен:чао
книгите с илюстрации са моя слабост. тази се казва an awesome book и може да разгледате абсолютно цялата ето тук. по идея на автора - dallas clayton - са направени и тези платнени чанти, на които пише: не е ли странно колко много пъти си помислил трябва да отида до париж и колко малко трябва да отида до луната. :)
първо чух това, после отидох на сайта на мадамата, която е нарисувала обложката за албума (ще стигнат най-близо до нас на 14 май в Загреб). поканила съм Julia на бира, ако минава през София от Берлин на път за Сочи (например). а първата картинка е поздрав за феновете на Butcher's the bar!
насред полу-пълната зала на иначе разкошна музика, гласове и инструменти от пет сцени, красиви вокали и най-добрия завършек на тази събота, осъзнавам, че съм се компрометирала. безвъзвратно. всяко мое действие на съмнение и несигурност е довело до това. човек трябва да е добър към себе си. излизам по-рано без да ръкопляскам за финал, (а заслужаваха), изпивам хапче против главобол, затварям очи в тъмната стая и си казвам - трябва да мине.
само 14% от пластмасовите бутилки за вода се рециклират. като цяло пакетирането на вода е нещо супер кофти за околната среда и тотално неприемливо за хардкор природозащитниците. тъй като не съм експерт, не мога да защитавам новата (лансирана през март само в САЩ засега) Boxed Water Is Better. но определено съм фен на начина, по който изглежда и бих я предпочитала пред пластмасово бутилираната в супермаркета. предимствата й са безукорни - по-ефикасна за пренос + съобразена с околната среда картонена опаковка. всичко е простичко обяснено на сайта им. и все пак - най-щадящата околната среда вода е тази от чешмата.
ако се вълнувате от процесите на трансформация на един град, това е вашият сайт - URBANFIELD. на него може да коментирате или да разглеждате какво вълнува другите. градът е разчепкан в сферите архитектура, изкуство, визуална комуникация, среда и арт проекти. зад сайта стои Ваня Вълкова - силна личност с много добри идеи и интелигентен подход. дори самата инициатива за дискусия на подобни градски теми е похвална.
ааах, тези дни всеки пише и подгрява за миланското изложение в края на месеца. духом ще съм там :), а в мечтите си искам да видя това жестоко графично шкафче на bd barcelona в стаята си.
хей момичета - ето една готина статия за модна разтуха с акценти от сезона: something faux и коженото яке са ми любими, но моите 1.60 не могат по никакъв начин да разберат ботушите над коляното. другите важни щрихи са нещо секси, нещо цветно, нещо плисирано, нещо сюрреалистично, ъгловати и подчертани рамене и декорирани крачоли
къде - в любимото Octopus Industries. кога - тази събота. защо - музика и дизайн в едно, иска ли питане. организаторите обещават подаръци/изненади за първите 24, заковали пред вратата им в 16.00
Париж е предъвкван колкото си щеш. но какво от това? галерията със същото име се намира в един от любимите ми райони в София - мъничка е, разглежда се бързо и е чудесен повод за разходка. от вчера там е подредена изложбата Парижки срещи на Антоан Божилов - "един слят фото-разказ под формата на кино-лента, която преминава през средата на стените в цялото изложбено помещение на галерията." освен това, снимките са „озвучени“ от автентичните звуци, които авторът е записал с диктофона си, докато е фотографирал.
YO! важно съобщение - който се намира в Букурещ на 4 април, да не пропуска монументалното събитие - лансирането на 9тия брой на Hardcomics (18:00 часа, Alexandru Donici nr. 7, Bucharest.) - както казват организаторите "You will be able to buy, sell, exchange, talk and eat comics, and listen to the melodious music of the usual DJs." Хардкомикс е супер яко списание за комикси на английски, прави се от един сърбин в Букурещ и изобщо всичко покрай него е tra-la-la!
може и да сте видели муцуната му из софийските кръстовищни билбордове - това е прасето на Райън Макгинли (фотографът с божествен поглед).
