името Саския ме вълнува, откакто го прочетох грешно в ефир, заменяйки го с къде по-логичното Саксия (ставаше въпрос за някаква спортистка по хвърляне на чук, бях едва на 19 с първи плахи радио емисии...). но - тук ти представям прелестните и премерени бижута на Saskia Diez - готина мацка с безукорен стил и личен почерк. чантата е изработена от специална хартия, която е изключително лека, но и издържлива на товар и вода.
днес съм безобрано непродуктивна. единственото, което успях да свърша на работното си място, е да си харесам сандалки от тук и да запланувам посещение на Exit на 9 юли за Арктик - i bet you look good on the dance floor...
научната фантастика никога не ме е привличала - нито на книга, нито на филм. мисълта за роботи, студени изкуствено генерирани гласове и измислени машинарии, управлявани от мутанти, направо ме втриса.
това, което ме нагнети в тази иначе безоблачна сутрин със сладки и кафе, е ревюто на книгата Wired for War: The Robotics Revolution and Conflict in the 21st Century в мейлбокса ми. няма да ви го преразказвам. само ще изтъкна фактите, които вгорчиха вкусът на шоколад и донесоха облачни мисли, че омразните научни фантастики се сбъдват СЕГА - "Since 2003, the number of American robots in combat has gone from 0 to 12,000, and the unmanned ranks continue to grow." а някакъв модел самолет може да лети и стреля 24 часа без да кацне...
уж се измислят по-съвършени машини, за да няма нужда от жива военна сила, но тези машини от своя страна унищожават 1000 пъти по-точно и повече хора.
изобщо мисълта, че се създава изкуствен интелект, надминаващ в пъти човешкият, и че той се ползва за зло/война...
защо е толкова важно мъжете да ходят да се бият и в това си надъхване за надмощие да "играят" с все по-скъпи и можещи ужасии машини? (това е съвършено риторичен въпрос)
meatpaper е уникално списание, посветено на идеи и изкуство, свързани с месото - най-противоречивата храна на света. Изданието се прави в Сан Франциско и поне от он лайн информацията определено не дава вид да е само за касапи...
още шест дни до часът на Земята - събота 28 март 2009. за да покажеш солидарност и подкрепа за каузата, единствено трябва да изключиш светлината в дома си между 20.30 и 21.30. ще наблюдавам с удоволствие този експеримент от 15тия етаж - и как общината ще отреагира на предизвикателството
няколко фотографа (сред тях Никола Михов и Мисирков и Богданов) са се хванали да обикалят из България и да наснимат всички соц паметници. изложбата в момента се намира в художествената галерия в Сливен, но карта на страната с местоположение на паметниците има тук
инсталацията се казва - бляблябля -'Blah, Blah, Blah'. точно това е написано навсякъде (ама абсолютно навсякъде) с черен маркер в иначе съвсем нормално функциониращата заседателна зала на Kunstforeningen Gammel Strand Museum в Копенхаген. Идеята за тази забавна и лесно смилаема артистична провокация е на Louise Campbell, която е прекарала дни и нощи наред в изписването на бля-тата по стени, столове, лампи, ъгли, маси... "какво огромно количество думи се изрича по време на срещи," си е казала Луиз и е заключила - "а само малка част истински полезни." тази изложба ще просъществува за назидание на всички заседаващи до 26 април.
leaning against the wooden wall breathing from the lake's flair brooding of no particular idea drinking a cold tonic with ice moving my toes as a summer chill flows in watching birds flap over lush trees and in the distance a sun setting down being part of a very good moment
има нещо успокояващо и чисто в проектите на младия Килиан Шиндлер. колажните препратки със селската идилия са като разкритие откъде му е хрумнало да сътвори такива предмети. за жалост на сайта му нямаше повече... хващай се на работа хер Шиндлер!
казвам "бирата е изветряла" а се чува само поредното завъртане на центрофугата голям ли е коремът ми? прекалено глупави ли са думите ми? за отговор избърсвам слоят прах от етажерките с книги и си пускам нещо банално
заспивам на парното в колата и пътят през студентски град в светлинно-сива грозна какафония чаршафи, коридори, очертани линии панел или спорадични надписи БЕБЕ с КАЗИНО а зад тях младите мозъци на бъдещето не мога да мисля повече и заспивам дълбоко на сутринта без да си спомням как съм загубила най-ценното зрението си
прегръщаш ме пред всички свои роднини на кръгла маса с железни табелки с немски имена и ми казваш в ухото... не, няма значение какво важното е, че не ти вярвам това са същите думи които чух, запомних и на които вярвах а бяха толкова моментно празни колкото моята чаша сега преди сервитьорът да излее в нея още вино
на ръба на балкона бавно изтупвам тежкото одеяло от Алжир и знам колко е лесно да полетя с него надолу но не го правя защото не искам последната мисъл защипана в главата ми да е - не повярвах на никого ще преобърна опита ще направя кафевите шарки бели ще отсека главата на лошото ще заменя горчивото с мед ще видиш!
влюбена съм в тези поставки за бижута от UO ok - моето решение не е и наполовина толкова красиво и ефектно, но поне върши работа и пести място - купете си вакуумни кукички за закачане на хавлии и ги сложете на огледалото.
в моето детство градската тоалетна функционираше съвсем нормално - лелка на входа събираше стотинки, а вътре положението си беше доста ок. градските тоалетни са нещо полезно и удобно. и толкова трудно ли е да се поддържат от общината? сега забелязвам подмяната на старата добра бетонна и вкопана underground градска тоалетна с ужасно клаустрофобичните и вмирисани сини паралелепипеди, където трябва да влизаш с маска и ръкавици или разбира се - зверски пиян.
открих своето кожено-яке мечта - на Рик Оуенс - baby we are made for each other
и тази тук - Mayor of New York City Michael Bloomberg has temporarily renamed a stretch of West 53rd Street in honour of U2, it will be known as “U2 Way”. An entertaining idea and good publicity for the launch of the new record by the Irish band.
готова съм за промени за ден на шоколад и вода за бързи крачки и скокове над коли за танц върху масата или обувки в леглото за силно пляскане на длани в ритъм и високо вдигнати ръце за нови сандали, рокли и прически за секс в 3 следобед за плаж и път с отворени прозорци за града до океана за много бири и неспане за препрочитане на гимназиални книги за всичко всичко всичко различно от офис, работа и криза
или вдъхновение за дома - сетих се за него покрай Надето и нейните нови домашни трепети. та ето няколко сайта, които може да са ви от полза при положение, че се налага или целенасочени търсите редекорация на къщата. BBC homes са разделили секциите си по стаи и стилове. не очаквайте чутовно разнообразие, но има доста практични съвети. Apartment Therapy е блог от Ню Йорк - имайте го предвид, когато чеквате, защото интериорите са доста "американски" и все пак изскачат попадения. най-любимият си го оставих за накрая - Desire To Inspire - където почти без изключение снимките са страхотни, а интериорите - мечта!
отдавна не бях попадала на ретро модел, който да ме закове на място и да започна да го оглеждам безсрамно - дори и на Славейков. но този Шевролет, man, ohhh man, what a car...
предложения за кратка арт-разходка с цел разтуха в София: съветвам бързо подминаване на първия етаж на СГХГ и целенасочено позициониране в малката зала, където е разположена последната видеоинсталация на Надежда Олег Ляхова "Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна". няма нищо сложно за разбиране - просто добре подредени заснети картини от градския пейзаж, които се повтарят калейдоскопично на уличен шум като иронична критика към настъпилите промени в строителните навици на българите. "Дори нашата къса, тясна, издупчена, почти без тротоар уличка, в желанието си да придобие „европейски облик”, се втурна да застрои междублоковите си пространства. Предприемчиви инвеститори дойдоха, докараха съоръжения и хора всякакви. Започна устремно усвояване. Машинен рев озвучи квартала. Бетон и желязо подмениха зелените площи. Посред грохот, кал и прахоляк машини и хора ежедневно и ентусиазирано работят за европейското ни бъдеще" - това е от автора. другата готина изложба в СГХГ е на Тим Улрихс "един от най-известните концептуални художници на 20-ти век." настрана гръмкото описание - целият втори етаж лъха на забавната егоцентричност на Улрихс, който в крайна сметка открито си показва (за разлика от много други), че като артист е обсебен най-вече от себе си, но по един як начин. съвсем наблизо до СГХГ и само на пет минути разстояние е новата галерия 1908 - води се на Ангел Кънчев 1 (и сигурно по документи е така) обаче на адреса е някаква административна сдухана сграда, която трябва да подминете и през врата ще ви дойде самата галерия. в момента там са подредени силните цветни комикс-тип платна на Настера - т.е. това си е чиста проба street art/графити, само че в малко симпатично изложбено пространство. вътре се продава и Napalm Graffix - първата графити книга в България
пожарът е голям, драмата не по-малка. няколко трупа се въргалят на пода в офиса след развихрилото се недоволство на един политик+богат човек по наследство+известен по потекло. телефонът ми пулсира и за миг забравям добрите си маниери и в трескавото записване на номера му, затварям без да кажа "приятна вечер". нетърпеливо връщам хляба, за който не ми стигат парите, оставям обаче каймата и магданоза, излизам навън и веднага набирам продиктуваният номер. да - пожарът е голям, драмата не по-малка. известният човек не си е направил труда да прочете мейла ми. защото той взима за даденост. защото има положение, от което изисква да взима за даденост неговите представи да са верните, а фактологическата комуникация - не. защото отсича с дългосрочни последствия и може да си позволи да затвори телефона без да е казал "приятна вечер", нарочно, защото е безкрайно ядосан. кога хората забравят, че не са сами на този свят (освен в моментите, когато си приклекнал болезнено в маршрутка в 9 сутринта)? че за да си позволиш да си груб и арогантен трябва да има наличие от потърпевши. че в крайна сметка, както е написал Фицджералд и понеже нямам толкова ъкъл, колото него, в the Great Gatsby - Whenever you feel like criticizing anyone,just remember that all the people in this world haven't had the advantages that you've had. дадададаа...знам, че ми предстои да стана велика, известна, превеждана на поне 36 езика писателка, и за целта си пожелавам никога да не стана арогантна и безсмислена като изгърмяна гръмко, но вече безполезна тапа от изпито шампанско.
Autoban са двама дизайнери от Истанбул, които имат силен почерк както в проектирането на мебели, така и на интериори. Преди две години заради таланта им бяха вербувани от De La Espadа - голяма компания, която специализира в мебели от масивно дърво. това кресло е част от последната им колекция. иначе напоследък се занимават повече с проекти, свързани с интериори и архитектура. това е The House Café - удачно и стилно проектирано предвид неприятното препятствие - кофти месторазположение в голям Mall особено много ми допада дизайна на пекарната Komşufırın- стабилен и изчистен интериор, изцяло отдаден на дървото - тезгяхът е от суров дъб, който влиза в контраст с черните рафтове и белите ретро плочки
it felt like flying on a clear day when I asked you to marry me somewhere over several borders and big cities of Europe I suggested tattoos instead of rings you just took time to look not into my eyes but your vision directly bumping into the rims of my glasses during those minutes before landing in the dead anticipation of a pilot's will someone distinctly choked through 134 passengers' silence I asked politely once again for your answer but you only moved restlessly in between the belt and the next seat as if trapped without a choice but then you said no to the old Batta shoes just when the plane smoothly hit the ground and a lot of people clapped in excitement
Farenah Concept е безспорно едно стилно направено място дори само от чисто идейна дизайнерска гледна точка. интериорът е супер - има полилеи от бетон, мебели от Established&Sons и от Swedese, има три етажа пир за сетивата, доста яки дрехи на известни и не толкова дизайнери, широки пробни с обувки на токчета, шампанско, парфюми, които никой друг няма да носи на работното място и т.н. куп предимства. единственото, което ме гложди е, че ми накъртя тежко - и то не на Colette, а на мадами с божествени тела и безмозъчни кутии за управление на масивно изсипани капитали между гърди/крака/дупе. дано да бъркам, дано това да е първият и наистина готин концептуален магазин в БГ... при всички случаи го чекнете - дори само заради човекът от бетон, излят на пода на третия етаж
първите трийсет мейла са със звезди, ноктите със стар неизчистен лак, стомахът препълнен със сладкиши, всичко между двете слепоочия е хаос, дните-нощи, къщата с куфари и кашони. Но ми се иска още... в което не работя това, което работя, не живея, там където живея, не вървя по улиците, по които вървя всеки ден, не се обличам с дрехите и обувките, с които се обличам, не ям храната, която обикновено ям... а съм в налудничево и неизпълними яки мечти на един друг живот...
името Саския ме вълнува, откакто го прочетох грешно в ефир, заменяйки го с къде по-логичното Саксия (ставаше въпрос за някаква спортистка по хвърляне на чук, бях едва на 19 с първи плахи радио емисии...).
днес съм безобрано непродуктивна. единственото, което успях да свърша на работното си място, е да си харесам сандалки от тук
и да запланувам посещение на Exit на 9 юли за Арктик - i bet you look good on the dance floor...
ризата е на French Connection, a това са абсолютно най-най-най-любимите ми гумени ботуши на света - Tretorn - за съжаление нямат доставка до БГ
meatpaper е уникално списание, посветено на идеи и изкуство, свързани с месото - най-противоречивата храна на света. Изданието се прави в Сан Франциско и поне от он лайн информацията определено не дава вид да е само за касапи...
вече е официално - ще има Sofia Design Week (много силен line-uр)! а на него лекция ще представят и моите любимци от снимката (5.5 designers).
няколко фотографа (сред тях Никола Михов и Мисирков и Богданов) са се хванали да обикалят из България и да наснимат всички соц паметници. изложбата в момента се намира в художествената галерия в Сливен, но карта на страната с местоположение на паметниците има тук
инсталацията се казва - бляблябля -'Blah, Blah, Blah'. точно това е написано навсякъде (ама абсолютно навсякъде) с черен маркер в иначе съвсем нормално функциониращата заседателна зала на Kunstforeningen Gammel Strand Museum в Копенхаген. Идеята за тази забавна и лесно смилаема артистична провокация е на Louise Campbell, която е прекарала дни и нощи наред в изписването на бля-тата по стени, столове, лампи, ъгли, маси... "какво огромно количество думи се изрича по време на срещи," си е казала Луиз и е заключила - "а само малка част истински полезни." тази изложба ще просъществува за назидание на всички заседаващи до 26 април. 
има нещо успокояващо и чисто в проектите на младия Килиан Шиндлер. колажните препратки със селската идилия са като разкритие откъде му е хрумнало да сътвори такива предмети. за жалост на сайта му нямаше повече... хващай се на работа хер Шиндлер!
в моето детство градската тоалетна функционираше съвсем нормално - лелка на входа събираше стотинки, а вътре положението си беше доста ок. градските тоалетни са нещо полезно и удобно. и толкова трудно ли е да се поддържат от общината? сега забелязвам подмяната на старата добра бетонна и вкопана underground градска тоалетна с ужасно клаустрофобичните и вмирисани сини паралелепипеди, където трябва да влизаш с маска и ръкавици или разбира се - зверски пиян.
и тази тук - Mayor of New York City Michael Bloomberg has temporarily renamed a stretch of West 53rd Street in honour of U2, it will be known as “U2 Way”. An entertaining idea and good publicity for the launch of the new record by the Irish band.
или вдъхновение за дома - сетих се за него покрай Надето и нейните нови домашни трепети. та ето няколко сайта, които може да са ви от полза при положение, че се налага или целенасочени търсите редекорация на къщата. BBC homes са разделили секциите си по стаи и стилове. не очаквайте чутовно разнообразие, но има доста практични съвети. Apartment Therapy е блог от Ню Йорк - имайте го предвид, когато чеквате, защото интериорите са доста "американски" и все пак изскачат попадения. 
най-любимият си го оставих за накрая - Desire To Inspire - където почти без изключение снимките са страхотни, а интериорите - мечта!
отдавна не бях попадала на ретро модел, който да ме закове на място и да започна да го оглеждам безсрамно - дори и на Славейков. но този Шевролет, man, ohhh man, what a car...
пожарът е голям, драмата не по-малка.
нещо вехто и запазено от ПБ ерата (преди билбордите) в малка софийска уличка до съдебната палата - графично, геометрично и красиво.
това кресло е част от последната им колекция. иначе напоследък се занимават повече с проекти, свързани с интериори и архитектура. това е The House Café - удачно и стилно проектирано предвид неприятното препятствие - кофти месторазположение в голям Mall
особено много ми допада дизайна на пекарната Komşufırın- стабилен и изчистен интериор, изцяло отдаден на дървото - тезгяхът е от суров дъб, който влиза в контраст с черните рафтове и белите ретро плочки
Farenah Concept е безспорно едно стилно направено място дори само от чисто идейна дизайнерска гледна точка. интериорът е супер - има полилеи от бетон, мебели от Established&Sons и от Swedese, има три етажа пир за сетивата, доста яки дрехи на известни и не толкова дизайнери, широки пробни с обувки на токчета, шампанско, парфюми, които никой друг няма да носи на работното място и т.н. куп предимства. единственото, което ме гложди е, че ми накъртя тежко - и то не на Colette, а на мадами с божествени тела и безмозъчни кутии за управление на масивно изсипани капитали между гърди/крака/дупе. дано да бъркам, дано това да е първият и наистина готин концептуален магазин в БГ... при всички случаи го чекнете - дори само заради човекът от бетон, излят на пода на третия етаж
