on the plane again

мнозина са ме чували да казвам, че самолетите и престоят в тях са тежко негативно изтъпление над нервната ми система, която изисква значително количество алкохол и Лексотан (за презокеанските - няма как). и както неколкократно пъти съм казвала - вярвам безпрекословно само на немците и Lufthansa - те щателно ще проверят машинариите по самолета, а пилотите им стриктно ще следят таблата и небето (без да се разсейват, като някой други). за съжаление утре няма да летя с Луфтханза... и знам, че отивам на почивка и получих куп благопожелания, но единственото, което искам е да излетим и кацнем ( на отиване и връщане). а днес до статията за катастрофата, колегите от BBC предвидливо бяха сложили своя иначе сигурно непопулярен пост за това как да реагираме при катастрофа в самолет.

LOVE + Azumi&David

преди няколко дни (на 19 февруари) CondeNast пуснаха на пазара чисто ново лъскаво и пищно списание - LOVE - 334 страници за мода, слава, богатство и стил до дупка. смело решение да сложиш пухкавата, но жестока Бет Дито (от The Gossip) на корица на първи брой... още инфо за новото списание от блога на Guardian.
след като се върнах от обяд пък, Йоана ме беше изненадала с този линк за он-лайн стилни и нестандартни дрехи, аксесоари и обувки под марката Azumi and David - обърнете специално внимание на гривните-тиксо.

евровизия

вечерта получавам в пощата си писмо от ИК "Да запазим честта на Поли Генова",след като сутринта съм получила открито протестно такова до БНТ против "избора на България" на победител на "БГ песен на Евровизия 2009". чудя се каква е тази драма, така последователна и настоятелна. и who the fuck is Поли? А злощастният Красимир Аврамов, срещу който е повдигнато обвинението?
паля YouTube-a и се оказва следното: Поли е симпатяга - поне на външен вид. с положено (професионално - все пак съм журналист) старание от моя страна, по-голямата част от него, минало в разглеждане на коженото й яке, с което е облечена (не, не искам такова, но харесвам комбинацията от ефирна рокля и кожено яке отгоре), стигам до 1/3 от песента - накъртя ми на някакъв протяжен шлагер, изпаднал от The Best of Scorpions. не е заради момичето - пак ви казвам, красавица е и гласа й е силен. следващ е Краси. не знам драги зрители... вижте сами. отново подхождам професионално, нали, изглеждам около 30 секунди, но повече не мога. кликам напред и улучвам две нелоши мадами в опърпани парцали да се опипват (не знам - може да е секси, може да съм задръстена, на мен не ми е). по-лошото е, че главите им бяха съединени от някаква чутовна плитка (имаме случай с предрусал режисьор), а Краси горкия беше се издокарал с безумен поглед все едно на Топалов са му изкарали царица с пешка в момент, когато е печелил. песента ли? тя е неописуема (жанр, в който не искам да нагазвам).
та - това била днешната драма с писмата. аз не мога да изслушам ни една от двете песни - журито да му мисли. наслука на победителя!

малко мисли за Polaroid

миналата година светът се сбогува с Polaroid, след като бяха затворени фабриките, които произвеждат специалните филми за апаратите. Така - с това обаче историята на Pоlaroid и моментно проявените снимки не приключва, защото супер много хора, сантиментално привързани към това чудо на 20 век, продължават да поддържат огъня на любовта към Polaroid жива - Polanoid, Polastyle и SavePolaroid, където има и реклама на революционния и масов модел SX-70 (от 1972 и дълга 10 минути).

в една статия от миналата година автора пишеше, че в много криминални истории и филми, убийците използват Pоlaroid, за да заснемат жертвите си, понеже след това няма нужда да проявяват във фото лаборатории и никой друг няма да види/запази/копира лентата им - в Мементо например.
както и да е - Polaroid носи готина душа и не бива да умира! и никакви дигиталки не могат да се сравняват с цветовете и усещането от Polaroid снимките.

загуба

не съм супержена
с тези думи в очите
удрям едно круше на мъката
и се оставям на шарения свят
загубвам
нещо важно
нещо розово
нещо ново
а дори не съм на сватба
после прочитам скучна статия
написвам една такава
и накрая заглавието се оказва че е
letting go

street art - Валенсия

Валенсия е чудесен град за уикенд забежки с приятели - има палми, простор, красиви сгради, площадчета с много барове, ресторанти, вино, тапас и разбира се.....кани с вълшебната умъртвително забавна напитка за компания Акуа ди Валенсия. най-хубавото е, че има всякакви (небрежни и организирани) опции за забава + заведения за всякакъв вкус.

Studio Ditte

за първи път се запознах със Studio Ditte преди две години, когато представях странната им приумица за етажерка - горе вдясно картинката - всъщност доста яка и семпла идея. сега са съчетали ярки цветове и десени за тапет, който прилича малко на черга, ама е красиво. имат и други хубави неща - като гуменият килим за външна употреба с изрязани орнаментално цветя.

внезапна проява на

докато танцувам
по плочките пред НДК
в деня, обърнал се внезапно в нощ
и светлините скърцат
по кожата на черно яке
разпервам ръце и тичам към фонтана
после правя салто
с няколко внезапни мисли
които искам да се сбъднат сега
в този момент
от пропаднала зима
беззвездно небе
празен площад
разрошена глава
изтананикана на глас песен
загубена шапка
и докато тътенът на разместени релси
разплита главата ми от няколко бири
се въртя за последно
пред огромния светнат бетон
където все така
съм единствен минувач
разюздал своеволия

loyal loot collective

рядко попадам на дизайнери отвъд океана - тези четири мадами са от канада и правят наистина инетересни неща. искаше ми се обаче да имат повече...

Vitra

преди две седмици отидох до ADOB (София, ул. Цар Самуил), които са официалните вносители на Vitra. имаше два от най-любимите ми предмета в колекцията им за дома - алуминиевият стол на Иймс и диванът на Хела Йонгериус (Polder Sofa) - бяха го вкарали в най-малкия XS размер кожа и цената му беше около 12 000 лева - или не ( не съм сигурна, защото толкова се бях притеснила от тишината, адски странно строгата намусена слаба и висока лелка и трепетното очакване на цената, че ми бучаха ушите). както и да е - много са красиви и ако имате пари за тях, оххххх... вие сте щастливци (аз също, но в друг аспект;)

така ще е

когато се заблуждавам
под големия плакат на муха
че гледаш мен
че ме подминаваш
с наострен нос и навирен бюст
за да се отъркаш
и разбереш
дали кожата ти
кара космите по ръката ми да затреперят
така че да разлея
част от бялото изискано вино
всъщност скъпа моя красавице
и двамата знаем
че ще те имам
че ще те любя
че ще крещиш
че ще свършиш
и на сутринта
ще те почерпя с кафе
за последно

book cover archive

ето един чудесен сайт за тези, които се палят по книжните корици. сортирани и квалифицирани, изобщо строга и педантична подредба с цел лесно ориентиране и бърза референция.

leanne shapton

някой хора просто се раждат с много таланти и с времето за техен късмет ги развиват както трябва. такъв е случаят на Leanne Shapton, която практикува всичко, което и аз искам да правя в живота - илюстрира приключенията си, пише, издава книги, рисува и създава дизайн за корици, зарязва всичко, дори Торонто, премества се в Лондон, носталгува и се нанася в Ню Йорк, където е и до този момент.

slumdog millionairе

вече любим мой филм! приказна цветна индийска лудница, адаптирана по книга и режисирана от Дани Бойл, който отново е в перфектна форма. и докато камерата скача през Мумбай, надуй това и се настрой за танца на надписите - истински mood-booster

Objectified

запалих се, настоявах, рових, проучвах, ентусиазирах се, харесвах си работата, написах писмо, писма, още писма, и накрая днес дойде отказът от някакъв си Браян. и ми се скапа настроението. очакването за филма "не ми го вдига" вече - изобщо знам, че е известен и зает и важен и бля бля бля... просто ми се искаше този път да е различно и да отдели 15 минути за интервю преди прожекцията и преди да е станал още по-голяма звезда и целият свят да го е интервюирал на премиерата - така е най-лесно и най-нечестно, защото аз ще съм тук в София и може би никога няма да видя филма...мрън мрън мрън - ето поне трейлъра:

Amore this and Ti Amo that

тъй като никога не сме празнували свети валентин, тъй като и двамата сме цинични, но с годините ставаме малко по-меки и не толкова цинични, колкото хумористични, понеже и двамата сме решили за себе си и заедно и по отделно, че животът ни наистина е днес и дали утре е свети валентин или събота или просто утре, ние сме си ние, т.е. аз съм си същата и ти си си същият и чувствата ни също, тъй като една червена роза няма да ме накара да се усмихна или почувствам по-обичана от вчера и най-много да ме провокира да кажа нещо цинично от сорта "сби ли се за нея на опашката от отчаяни-без-подарък-гузни-гаджета". но няма да го направя, тъй като това няма да се случи, нито пък ще се случи вечерята в италиански или друг "-ански" ресторант с цени, които не искаме да си позволяваме дори веднъж в годината, защото любимите ни ресторанти не са такива и в тях няма стегнати сервитьори с безупречни якички и гладко избръснати (за разлика от теб) страни и роботски жестове във фракове. всъщност това няма значение, тъй като забравих да ти кажа най-важното, че те харесвам ужасно много в коженото ти яке, рошавата ти брада, дългата ти коса, небрежно скъсаните ти на джобовете дънки и не знам дали си спомняш, но когато нямахме пари, ти направих "кризисен" ориз и въпреки, че не беше гладен, го изяде целият така, както го бях оформила като сърце, за да ти кажа "обичам те".

вино чаши

докато бяхме във Валенсия на friends-reunion, много ми харесаха ниските чаши за вино като контра на високите и елегантни поп такива. открих подобни, но високи и за вода в Пашабахче (- в SCC срещу Хемус) . днес видях, че и Alessi (имат магазин на Витошка) също са пуснали близка вариация в новата си колекция за пролет-лято2009.

обувката на Kartell

спецовете в пластмасовите мебели Kartell стиснаха ръце с модата ( Normaluisa ) и на седмия ден създадоха балеринки за дъжд и кал (о, дааааааа!)

TYPOETS

ако съвсем случайно попаднете или нарочно се намирате във Варшава между 21 февруари и края на март + харесвате градски тип плакатно изкуство, предлагам да наминете през посочените в поканата координати:
плакатът с LEGO фигурките е на Валери - добро момче-архитект от София - така с гордост го отбелязвам;) още новини и типография от Източна Европа - на сайта на организаторите typoets

тефтерчета

след рождения си ден съм заредена с яки тефтерчета до другата година. благодаря все пак за предложението на мило анонимно момиче отпреди седмица. в нейна чест поствам любимите си тук.
най-после притежавам истински черен Moleskine (мерси на Брани), но нататък към двата от БГ - страхотен бял тефтер Facing the blank page на Atypyk (за закупуване от тук) и доста красив на paperblanks ( има го в книжарница Хеликон - тази на Витошка и Патриарха). имам и две невъзможни за съжаление предложения, които не са БГ закупени:за водене на записки от японците MUJI със страници от амбалажна хартия. близък техен магазин - какво пък - Истанбул. другото тефтерче е на едни луди испанци, дето работят с различни дизайнери (и с Хайме Айон) - винаги са щури и надраскани и шарени. много си го обичам - в момента точно него ползвам.

Amazon Kindle 2

бихте ли чели книги от доволно широк екран на някоя хай-тек джаджа?
новината за новата версия на Kindle, която ще излезе (отново само) на американския пазар в края на месеца, ме накара да се замисля върху това дали, ако се намирах в САЩ, щях да притежавам Kindle. характеристиките му са впечатляващи (памет за качване на 200 книги!), ревютата положителни, идеята за мобилно придвижване с една мини библиотека - примамваща, дизайнът му (новият дори по-тънък от iPhone) чудесен, а опцията (особено за незрящи) за четене на глас - похвална.
и все пак, май - не, благодаря. обичам печатните издания, кориците им и хартията, разлистването и отбелязването на достигнатата страница... ретроградната ми душа ме дърпа назад и ще помахам за сбогом на совалките в космоса...

разтоварване

накрая
след като сме разтоварили всичко
съседите са се прибрали от балконите
а сметката на шофьора платена
остава дюшекът
и докато седи подпрян на камиона
виждам петната
от разлято кафе
след преобръщане на таблата със закуска
петната от секс и пот и нас
и за секунда
знам, че съм била щастлива
някъде назад
в спомени, които не искам да ровя
не и сега, до кофата за боклук на нов адрес
шофьорът ме пита дали да го качва
казвам му не
и го оставям така

сбъднати молитви

това, което ме крепи в тези безкрайни дни (преминали в почти година) на работа, е безотказното ми безочливо и самонадеяно поведение, че се и ще продължа да се справям с всичко. както и неспособността ми за управление на ресурса "бъдещо време".
след поредна непропусната вечер на излизане и няколко чаши (по скоро -доста) алкохол, на другия ден чекръците едва въртят, способна съм на не повече от една задача за цял ден, изпълнението на функции като последователно отмятане на трудови пунктове (обаждане по телефона, проверка на снимки, заявка за цени, рийдър с новини, камо ли писане) е крайно затруднено.
и тогава с гръм и трясък винаги предприемам още един грешен махмурлийски ход - поредно безотговорно харчене на пари. този път си закупувам авокадо за 3,75 (ад!, но нямам сили да споря с жена от ромски произход - тя винаги ще надвие) и две книги. и вместо ПОНЕ да направя някакъв отчаян опит за работа, така за пред колегите, се зачитам в Труман Капоти - Сбъднати молитви и предвкусвам наслада, защото чувствам господин Капоти близък бохем по душа, който би ме потупал по рамото в този момент, би ми налял една бира и би ми казал "скъпа, утре няма значение, защото утре ще се справиш с утре..."

50collectors

това е он-лайн магазин най-вече за аксесоари и тениски. предполагам, че е нов, защото няма много артикули, но се изкефих на чашите под формата на кенчета в черно и златни ръбове.

101идеи за дома

звучи като 1001 стоки...обаче е холандско списание за дома и не ме разбирайте погрешно - изобщо си нямам и понятие от холандски - но картинките тип "направи - си - сам" говорят съвсем красноречиво. хватката между колан и стари списания съм я срещала и преди - сега вече обещавам да я пробвам. това с консервите-лампиони ми е малко екстремно, но зависи от кухнята. допада ми най-много параванът, но ми изглежда доста по сложен за изпъление - трябва да се закупуват колеца и плоскост, после да се боядисва. още от сайта (особено за холандо-говорящите)

черен вторник

внезапен рязък завой от любимата ми кичария и цигания и кощунско смесване на скъпо с евтино. в чест на досадната финансова криза само лукс и черно: роклята е на AlexanderMcQuееn, чантата е на Марк Джейкъбс, а крайно неадекватните сандали за сезона са на Lanvin.

марокански ресторант, софия

мароканският ресторант се намира на ул. Ангел Кънчев 27 (по диагонал срещу голямо училище, на което не знам името). храната ми изглежда много добре, макар лично да не мога да препоръчам нищо, защото всеки път само пуша наргиле и пия чай или лимонада, които са супер. атмосферата е лежерна и изобщо е приятно местенце за неделя следобед и пълен наргиле-релакс.

пробуждане

докато пия кафе и топя шоколад по небцето
докато мърдам пръстите по черната клавиатура
докато сините квадрати на чаршафите се смесват с белите
докато всичко това го има
се чувствам сигурна и знам
ще се събудиш
когато за мен вече е обяд
а за теб сутрин
ще правим любов
аз малко по-нетърпелива
ти малко по-сънен
ще искам да стана
а ти още
ти ще мразиш неспособността ми за не-вършене на нещо
но после ще се прегърнем и целуваме силно
може би ще правим любов
този път аз по-страстна
а ти прилепен в мен
и спокойно непоклатимо
котката ще лежи почти перверзно до нас
без да знаем дали наблюдава
ще обърне сякаш погнусено глава към небето и гълъбите
така, мили мой,
за теб денят започва
а за мен продължава