1000 novels everyone must read

BBC създават този сайт с 1 000 книги с презюмцията, че трябва да започнеш сериозното отмятане по списъка още на 13. отдавна съм пропуснала, но може да подейства вдъхновяващо на всички, които си търсят да изберат за прочит нова (стара) книга. разделени са по жанр, има дълги обяснения и също така забавни любопитки тип - кои са най-крадените книги в книжарниците (на 10то място е тефтерчето Moleskin:)

Pokana Missirkov / Bogdanov

тези две имена в мейлбокса ми със сигурност ме закарват на изложба... а ето и подробностите: това е фотоинсталация - казва се РАЗТОВАРВАНЕТО и се открива на 2 февруари понеделник от 18.30 в Институт Сервантес, София (ул. “Съборна” № 1) цитат от ПР на института - "Авторите Борис Мисирков и Георги Богданов (пре)следваха любопитно героите, опаковали, натоварили, превозили и подредили Пикасо в София, по време на тяхната работа. Резултатът е новаторски в изпълнението си проект, вдъхновен от Герника на Пикасо, Нощна стража на Рембрандт и Плевенската епопея."

класьор за обеци

тази идея ми хрумна и я пробвах още преди четири години и оттогава само така подреждам обеците си. взимам някакъв рекламен каталог - има най-различни и навсякъде - по списания, заведения, фестивали, панаири... мога да си го разкрася с апликации или да си го оставя такъв какъвто си е (случаят тук - този е на MOLO хартиените мебели). продупчвам на места дупки (с ножица, шило, пирон...) и подреждам. класьорът винаги стои леко разтворен. доста удобно приспособление и контра на константното ровене из чекмеджета и кутии със заплетени обеци.

прожекции

обратно към културните събития vs. лошото време и като цяло усещането за спарпутеност тези дни
първо в Пловдив в Artnewscafe ще има прожекция на Лъвовете на рекламата - документален филм за "най-престижния рекламен фестивал в света" - Кан 2008. това ще стане утре - 29ти от 19.00

другото събитие е за любителите на късометражни филми - ще има сесия с избрани best of 2008 на Future Shorts. събитиети започва на 11ти февруари в София, но ще се мести и в др градове (Варна, Пловдив, Бургас). подробна инфо за ден/час/място + филмчетата, селектирани за прожекциите, на http://www.futureshorts.com/calendar-city-screenings.php

намаления+галерия Artea

намаления има навсякъде. представям ви това в Точка§Точка като идеален и оригинален вариант за подарък (за себе си или за приятел) - нямам търпение да се завърна от Валенсия, да получа заплата и да си взема някои от свещниците или чашата с молив.
като сме на тема малки галерии в София - съвсем наскоро открих Артеа на Цар Асен 45. има картини, ръчно шити дрехи и всякакви джунджурии тип картички, керамични предмети, възглавници... нямах време да разгледам подробно, но ми направи впечатление като приятно местенце за оригинални подаръци.

Sundance 2009

Sundance е едно от най-чаканите кино-събития с 24 годишна история. успехът и популярността му се дължат най-вече на факта, че успява да запази духа на американското независимо кино и да тласка създаването на яки не-комерс филми. днес попаднах на този блог, който следи фестивала ден по ден. така лесно може да научиш за готина лента и да я чакаш с нетърпение да пристигне на някой от двата кино-феста в София

обувки+портмоне+стол+Nokia

преди три години и половина за последно се влюбих безумно в мобилен телефон (и го ползвам до ден днешен, превръщайки покупката ми в абсолютно смислена и оправдана). сега положението е нетърпимо - Nokia E71 - все по-натрапчиво ме вкарва в беладжийски мисли за поредния кредит в живота ми... столчето е от този сравнително нов производител на мебели от Острова. Продълговатото портмоне с арт-щампа е последното попъление в он-лайн магазина на студио Реформа - искам го! обувките са от шантавите приумици на баба ви Вивиън Уестууд - честно, изглеждат удобни и са гумени, което означава, че може да джапаш с тях в дъжда.

бебо и лимонови сърца

визитката на бюрото с име Baby Thomas ме присеща за Бебо, за няколко дълги нощи, превърнали се в сутрини пред входа на Муткорова 6А, онези ужасно гротескни сини джапанки на по 10 см подметката и целувките. всъщност не мога точно да си ги спомня. целувала съм се с толкова много момчета в гимназията.
-е колко много, ме пита вече леко раздразнен.
-със сигурност са над 12.
-ти си си ги броила, вече с подигравка.
-разбира се, че си ги броих. в скучните часове по немски на гърба на тетрадката. а после ги обсъждахме старателно.
проверяваме сайта за китари на Baby Thomas. изтегляме дори тежък линк с негово видео. Бебо не свиреше на китара, но няма значение - може да е просвирил. след лятото замина за Брюксел с една огромна жена, която свиреше на контрабас. или поне това бях чула преди да замина за университета. двамата правели дует в метрото на Брюксел и така изкарвали пари. там било съвсем нормално. така и не се сещам на какво точно свиреше.
пускаме видеото и това не е Бебо. после забравяме за него, но аз се сещам за момчето, което ме научи да пия текила и да правя сърца от лимонови кори. после вървяхме заедно до вкъщи без да сме хванати за ръка, докато площадът беше още празен, но баничките за закуска вече опечени и имаше много много силно сутрешно слънце. но това е една съвсем друга история.

непрочетено писмо

понякога мириша на цигари и кървава мери
на неразпознати познати и отбегнати флиртове
на загубено време и на виновни напъни

тогава се прибирам
искам да е топло
да е самотно, но приятно
да отворя пощата и ти да си там
да ми разказваш
за изчезващи видове растения, за които се грижиш
да не разбирам нищичко
защото съм едно заблудено глупаво момиче в мръсен град

и все пак
ще запазя писмото ти
ще си пусна диска ти
и може би дори ще поплача
без да ме е грижа
защото искам да ти кажа,
че хората не са като теб
а лъжат и мразят и са ненаситни
и понякога ми се иска
отново да сме заедно
да караш колата, докато свиваш цигара, а аз да пускам музика
да не мисля за ежедневната война, която трябва да водя
дори с любимия си
защото всъщност не съм сигурна
доколко ме обича
понеже и той - като всички останали
не знае какво иска
и кого обича
и дали изобщо обича

та това е
пиша ти от 15тия етаж
защото се опитвам да съм над нещата
но понякога ми липсваш
и се надявам да не съм те наранила
защото трябва да знаеш, че ме е грижа

miranda july

Miranda July ми е любима още от времената, когато промотира книгата си, пишейки с фулмастер върху готварска печка. бях позабравила за нея и сега попаднах на един неин стар проект - Learning to love you more, където тя дава задачи за изпълнение за забавление, самотерапия или просто така - за творческа подбуда и импулси за добро настроение и правенето на нещо непознато и щуро. последната 70та задача е да кажеш довиждане - можеш да разбереш как става тази тегава работа без да ти е чак толкова кофти :)

нови интериори от НюЙорк и Париж

гигантът-книгоиздател Taschen пусна две нови заглавия - дебели книги с красиви интериори от Париж и Ню Йорк. не съм проверила дали са докарани в София, но е доста вероятно. за хора, които си падат по дизайна и вдъхновението за обзавеждане на един дом, това е супер добър и ценен подарък

лампа 2в1

още малко дизайн от Полша, след като съм на тази вълна. лампата си е супер стилна, а за да я превърнеш в твоя ценност с личен почерк, си подреждаш обеците на специално продупчените за целта места. всеобщото мнение е, че е голям кич така, но мен ме кефи.

честна шоколадова

5.5 designers са четирима млади французи със супер щури хрумвания за изпълнението и реализацията на дизайн идеи. горната е последната им приумица за визуализацията на страстта по шоколада и личният опит за ограничаването на неконтролируемото му консумиране. имат подобен вариант и като pie chart - предполагам всички икономици ще потръпнат от удоволствие.

книга за картичките

обичам картичките и поддържането на този архаичен, но осезаем начин на комуникация като веществено доказателство за лично отношение и вложено старание, си остава една от мисиите ми тук и сега на тази планета.
FL@33 е студио за дизайн, което наскоро събира нарисуваните картички от над 100 графици, илюстратори, фотографи и художници от цял свят в една книга Postcard. В нея има и 20 специални издания на картички, които, ако ти даде сърце, може да изпратиш на някого.

agniezska bar

едно от нещата, които ужасно много харесвам покрай работата си, е константният ми и ежедневен досег (уааа - мамо, би се гордяла с мен и с думите, които използвам) с дизайна - сега правя очерк (още една любима моя прашасала дума) за млади полски дизайнери и не мога да прескоча повика на сърцето си - безспорно агниешка и нейните фини красоти от стъкло (това отгоре е трева от стъкло - джиииииииИИИ) ми е фаворит - тук има качено и пълно нейно портфолио

дънна риба

стигнах дъното. нямам заплата. нямам спестявания (естествено). имам две кредитни карти с пресрочени неплатени сметки по тях и достигнат лимит (естествено - изхарчени за рокля, жилетка и два билета до Лондон точно в този ред, точно преди Коледа). обадих се на баща ми за пари - нещо, което не съм правила от лятото на 2001 г., когато не можех да се прибера от Прага и трябваше да ми купи билет за автобус трета класа (естествено с поносима доза сумтеж и сръдня в момента към мен пътуват пари за наема - за да не бъда изгонена от прекрасния си дом). да - станах дънна риба, както поетично се изразява моят колега Дани. и по този повод, за да балансирам блатното състояние, което постоянно се опитва да превземе стремежите ми за мечти, фанфари и прекрасни завоевания, представям моят списък от половинчасовото си терапевтично ровене из любимия ми сайт net-a-porter - (сбъркала съм на кака ви Стела фамилията в бързината - McCartney е, естествено). та-дададаааааааааааа:

рокля

уаааауу - това е точно роклята, която търся

кога спираш да си млад?

работя. а усещам, че ще се пръсна. изчиствам фурната с препарат, който разяжда ноздрите ми до очите. свалям жълтите ръкавици и продължавам да работя. прочитам в една статия за John Maeda - «when you’re young, you should do things that are new.» кога спираш да си млад?

Beatrice Alemagna

Беатрис е невероятно талантлива италианка, която създава илюстрации за детски книжки (+пише и историите) - използва колажи и микс-техники, за да постигне тези красоти.

Jose Gonzales&Sony Bravia

може би една от най-любимите ми реклами - заради улиците на Сан Франциско и Хосе Гонзалес с Heartbeats.
тази песен съм ви я пускала и преди (но на The Knife version)

Yulia Brodskaya

Юлия е от Москва, сега живее и работи в Лондон и прави прекрасни илюстрации - особено запленена съм от всички вариации на графики с хартия

материално момиче

четири любими марки, които ми липсват в България - Urban Outfitters, American Apparel, Moleskine и Stelton. да, наясно съм, че има он лайн пазаруване, но често не мога да си закупя това, което искам и просто ми е кеф да вляза и да разглеждам, да мечтая, че мога да си го купя един ден... самата атмосфера ме зарежда с вяра във въображението, красивото и добро начало у човека...каза патетично материалното момиче, установи, че няма кредит на нито една от двете кредитни карти и отпи глътка вино, слушайки това

студената планина

когато пристигат, трябва да претопля супата от зеленчуци. имат много багаж. всичко е разпределено в малки торбички. и двата чифта джапанки. мият ръцете си, сядат на масата и очакват. не толкова храна и вино, колкото внимание. и болезнено напомнят с дребна дума, тежка въздишка или открита забележка за огромната студена планина между три сгънати перфектно за вечеря салфетки. навън не спира да вали. и когато се усмихвам, е странно, но просто обичам белите покриви на София и замръзената нощем тишина. става неделя. искам да съм до океана в незатворения през зимата по погрешка курорт, да пия горещо кафе, да нося сивото бомбе на криво и да тракам със сабото, когато вървя и не мисля за това колко отчайващо далеч сме един от друг, как няма чувства освен горчиви и колко се старая, но просто не се получава и няма да се получи.

SUSANNE PHILIPPSON

интересното на тази лампа е, че светва, когато обърнеш ъгълчето без да натискаш каквото и да било копче. доста е деликатна и интересна. единствено се питам колко ще е практична като насочена светлина. оригиналната идея е откупена от берлинчанката SUSANNE PHILIPPSON и разновидностите на Guardian Light са в продажба - значи работи безотказно

Martin Holzapfel

бих си взела абсолютно всичко от Martin Holzapfel - фаворит обаче ми е бюрото

AlexaLixfeld

AlexaLixfeld от Хамбург, Германия е бивш фотомодел, който в момента се занимава със забъркването на специален бетон и правенето на красиви и аскетични като естетика предмети. Creacrete е нейната измислена сплав, която наподобява керамиката и се основава на свойствата на бетона. благодарение на изключителната си здравина, тази сплав може да се оформя в тънки и фини предмети, които са едновременно груби, но и гладки и лъскави.

ben-amun

всъщност Ben-Amun е компанията, иначе тези красиви бижута са дело на египтянина Исаак Маневиц. той създава и невероятни колани. бизнесът на Бен-Амун процъфтява в Манхатън, но шоурума и фабриката не са отворени за масови публични визити. всичко през сайта е удобно и лесно, разбира се ако имаш паричките...

californication

не съм си падала по сериали отдавна, а по Дейвид Духовни - никога (дори и във времената на Xfiles). но Californication е нещо съвсем различно - диалогът е като храбър рицар, борещ се с цялата профанщина в лексиката с много хумор, ирония и ритници за въображението на стария картоф. още от първия епизод ще ти се допие, допуши, доправи секс и доотскача до мръсен LA. тегли - съвет от един вече верен фен, стигнал до втори сезон. ако не ти се тегли, сега май се завърта и по бг HBO с умопомрачителния превод на заглавието - Секс до дупка