погледнато отстрани

днес искам да съм такава, каквато съм
но без скарването пред отворения капак на колата
и самотните крачки до контейнера за пластмаса
да съм същата, която обича дъжда и се чувства спокойна,
когато улиците са мокри, съсипва сандалите си и слага яке през лятото
но без да плаче във входа по телефона
от собствена слабост, от емоционалност, от невъзможност
да скочи с двата крака във въздуха, да вдигне ръцете си
и да изкрещи със затворени очи - това не ме интересува
днес искам да съм такава,
защото вярвам на сърцето и реакциите си,
че в тях няма нищо лошо, освен желание за хубав живот