Имаш работа, защото някой се нуждае от услугата или продукта, който предлагаш и доставяш. Как разбираш до колко смислено е всичко, с което се занимаваш? Не си лекар, за да спасяваш или даряваш живот. Не си учител, за да предаваш знания. Какъв си? Празен драскач на безумна информация? Кой го интересува колко велика е масата с чупещо се рамо за 6 000 Евро? Кой го е грижа за последните тендеции в материалите, използвани за тапициране на колекциите есен – есен 2009-2019?
Понякога ми се иска да се занимавам единствено и само с усъвършенстване в готвенето. Предлагане услугата храна – жива и моментално преработваема енергия за човешкия организъм, носител на добро настроение и жизнени функции.
От друга страна защо да не превърна в монументална цел създаването на красота? Кой го е еня за красотата? Не – знам, мен ме еня. Доста хора от древността ги е еняло. Имали са визия за дрехи, сгради, цели градове, изкуство... защо да не се опитам да разпространявам информация за наличието на повече красота в ежедневието ни? Защо тя да не е импулса и стимула за по-хубав живот?
Какво конституира добрата и смислена професия? Кое може да разтърси един човек из основи, така че да смени професията си? Кога разбираш, че си полезен за обществото? Искаш ли да си полезен за обществото?
Чудя се – в този жежък офис ден без интернет. И единственото, което ми хрумва е, че не знам. СЪВЕТ за всички студенти (поне, ако аз можех да съм сега студентка отново) – не бързайте да търсите кариерата на живота си. Експериментирайте с него, пробвайте различни неща, пътувайте, запознавайте се, вършете глупости. Поне до 25! И престанете да сте сериозни мениджъри на 22. няма нищо по-празно от това да се смяташ за успял.
Нета дойде – чао.
2 коментара:
22 год. мениджър ще да е взел 3 класа наведнъж, сигурно ще кара и 3живота, в интервала за един :)
Съветът се приема присърце, макар да не съм студент отдавна ... а паячето, паячето е акцентът ;
по темата - коя ще се яви повратната точка, за да захвърлиш навиците, втурвайки се в създаване на нови .. мислил съм си неведнъж и аз все стигам до "не знам"
може би трябва да си падаш малко авантюрист или някакъв катаклизъм да те преобърне, май само тогава хората вършат "неразумни неща" :)
напоследък и аз си задавам много от тези въпроси. защо, по дяволите, не станах, дори и средно качество, медицински работник, да търся и откривам лекарства, да правя нещо, което в крайна сметка ще има реална полза за някого тук, сега, в действителност. или поне да помагам с каквото мога по-талантливите от мен да го сторят. един вид, спасявам себе си опитвайки се да спася другите..
напоследък мисля, че пътят на промяната е дълъг и объркващ, тика те извън комфортната ти зона и за някои това е прекалено голям "риск" колкото и да се стремят към него.. и че в крайна сметка може и да е невъзможно да "избършеш с гъба" всичко, което е било досега, което си прочел, видял, повярвал, и да започнеш съвсем отначало..
от друга страна, този "повърхностен" стремеж към красота, хубави дрехи, приятен аромат, прическа, подредена стая, често въобще не е само външност, а е страшно свързан с вътрешното удовлетворение, щастие, вдъхновение и т.н., както и ти казваш.
а хубавата храна, аз съм й голям фен, не е просто чревоугодничество, тя е начин да се грижим за нашето "магаренце", да не ни остави насред път ;). тя ни е нужна, защото можем да я превърнем в мисли, идеи, каквото решим. (личи си, че съм под влиянието на една невероятна книга) а и за мен хубавата храна е нещо подобно на подредената, уютна стая...
малко разбъркано, но се развълнувах и затова.
а, и да, подкрепям те за небързането с решенията. пък и 25 е доста точно като срок, преди това вижданията са толкова неистови и противоречиви...
поздрави
Публикуване на коментар