неносене по течението

Прозорецът е отворен до дъно. Цветът на акации настъпва в колата като най-обсебващата миризма от планината. Някой е мазал с четката в обилно зелено, а после е поставил небе, няколко облака и нас. Малки и мълчаливи. слушаме „войникът buffalo”, а аз сърцето си, което ми казва – „момиче, не забравяй какво искаш...” никога! И се усмихвам. Без да го покажа.