skip to main |
skip to sidebar
мога само да похваля новото място за интериорни аксесоари. изключително добра селекция от предмети (има дори салфетки:) - за всякакви вкусове и с всякакви предназначения. засега мисля да инвестирам във високите чаши-свещници. намира се на Тотлебен (малко след Пирогов, където започва линията от нови кооперации) - има огромна бонбонено цикламена ярка табела.
очилата са на Пол Смит, а плакатът е на холандеца Парра
слагам качулката върху мократа си коса.
подсмърчам два пъти.
постъпвам към вратата.
и се предавам.
разделям бонбоните - белите и черните за теб.
кафевите и червените за мен.
докато се гледаме.
докато пием уиски от хартиени чаши.
докато студът полепва по палтата в нощта.
докато няма отрова от задни мисли.
тогава всичко е наред и се усмихвам без да мисля за последствията.
слънцето блести в очите ми и примижам.
разпознавам те само по походката.
и друг път. всеки път.
сърцето ми става на вентилатор.
а сега е глухо и спокойно. сякаш няма нищо.
прибирам купонът за безплатна напитка в портмонето си.
винаги първо се сещах за споделяне с теб.
сега не се сещам за никого.
докато вървя обратно към офиса си помислям, че трябва да извадя старият фотоапарат и да отида да видя разказа на дядо ми.
какво има? не знам. не знам.
очите ми смъдят.
коремът ми тежи.
чувствам се несекси.
макар да има добри приятели и да казват похвали.
прегръщам се, разменям думи, никога не лъжа, малко се изпортвам, няколко целувки, движения като танц... и единственото искрено нещо е краят и разходката пеша до вкъщи.
искам черно кожено яке като на Поли.
коса като на Йоана.
самота като във филм с много джойнт, небостъргачи, река и мъдрост
въображението ми прескача моментът със сълзите.
не го помня.
и се събуждам, когато човекът до мен поглежда часовникът и казва
време е
не знам, може би се лигавя, може би съм адски ретро, може би просто нищо не разбирам от коли, но откакто BMW стопанисва двора на Mini, Mini просто не е Mini. да, безспорно е все така готино и с някакви жестоки характеристики. определно няма да го откажа, ако ми го подарят, но му липсва характер - сега ми изглежда като всички останали лъскави модерни коли а-ла космическа одисея. знам, фаровете са му кръгли, а муцуната сладка, но не е Mini и нещо в дизайнът му е адски неправилно - тези форми и пластмасови перфектно издялани линии...ох, не не - не трябваше тагъв гигант да се меси в живота на малката горда количка...
btw- това е последното творение от BMW - ще се появи на пазара през януари 2009
това е част от идеята ми да направя книга с рецепти за fast food quisine - т.е. вкусни, но бързо забъркваеми храни. знаем какво е да си на работа до 19.00, а в 20.00 да се изсипят една тумба приятели, а ти да търчиш с тирбушона и запалката и свещи и музика...
но напред към рецептата за парти паста - за около 8 човека ти трябват:
- една тарелка праз лук
- една връзка магданоз
- една малка (кафе) чашка смлени орехи
- една голяма омекнала круша
- около 350 гр бяло (по-мекичко) сирене
- 3 щипки ронен босилек (разбира се по-добре е 4 истински листенца)
- може и по желание - една малка лъжичка (дижонска) горчица
- може и по желание - 50 гр. синьо сирене
пасирате горните съставки и слагате на подвижната масичка с 3 пакета солени бисквитки - горната марка ми е фаворит за начинанието.
нажщдравеее, както с някой сме свикнали да отпразнуваме живота и неговите благини
Surface Table е уникално тънка 2 мм (пет пъти по-тънка от най-близкия си еквивалент) и дълга - 4 метра. Измайсторена е от Терънс Уудгейт, който е голяма работа на Острова по отношение на интериорния дизайн, и от Джон Барнард, който пък е някакъв гении на нововъведения в болитите на Формула 1. Масата е от последната колекция на ESTABLISHED&SONS. Това, което ни касае нас обаче е, че тази фина, но здрава гостенка от бъдещето ще се намира в СКЛАДА (София, ул. „Бенковски” 14) от 28 ноември до 4 декември. ако нещо не ти се понрави, винаги можеш да удариш едно чайче долу на първия етаж и да успокоиш нервната система
и пак се ядосвам, повтарям стари грешки, излъгвам машинално уж, за да се оттърва в магазина, оказва се лош ход и всичко завършва с мека миризма на парфюмиран зехтин. мръсната вода от чиниите пръска остатъци от телешко варено по бижуто ми и сивия пуловер, докато не искам не искам не искам чуваш ли - не искам да си отворя устата за гнилото и неизстъргано добре с гъба и веро парчета вмирисано минало. затварям очи и знам, че съм си у дома, в моето легло, с моята музика и аромат на парно и мъгла, и се свивам под одеалото - нямам сили за усилия. и спокойствието....после отново яд от повторените грешки, и танц със стара песен и кафе, така е добре, прекрасно, да, така трябва да бъде, защото съм жива и с душа, която се поддава на всичко на всичко всичко хубаво, лошо, порочно, истинско в живота
аз съм зелен, ти си зелен, той е зелен, всички сме зелени, сега и Глобул е зелен. знаех за тази инициатива още от октомври (събиране на стари апарати и аксесоари за рециклиране), но изчаках лично да проверя дали има такива контейнери по магазините на Глобул и Германос. има. очаквах да са по фенси-менси, но не са. а разочарованието е единствено продукт на моя болен, промит и професионално пропит с дизайн мозък. така че - браво на кампанията и предавам нататък, както молят учтиво в сайта (който между другото е доста свеж - не пропускай "ширпотреба" частта).
прекрасни черни рамки от тук + шапка от Топ Шоп + жилетка от JCrew + столче от швейцарската компания Wogg
Comme des Garçon за масите чрез H&M - снимките са от интериора на магазина на марката в Токио. кефи ме портмоненцето и всеобхватната проява на точки
минах под тях, докато ги издигахa и се чудих за какво са, но ми хареса как изглеждат - особено вечер са доста ефектни. двата огромни кръга са всъщност логото на кампанията „Заедно срещу диабета” на ООН и Международната диабетна федерация. Поводът е 14 ноември – Световния ден на борбата с диабета. Моя близка приятелка организира благотворителният концерт в зала 1 на НДК в петък вечер и ако искате да свършите едно добро дело без да ви коства чак толкова усилие, а може дори да има и част забава (макар че родните и едни и същи поп БГ звезди на мен лично ще ми дойдат в повече особено след ММ наградите, но доброто дело иска самоотверженост), та още има билети он лайн - всички средства отиват за борба с диабета (като бях на десет, имах приятелка дето й биеха сутрин и вечер инсулин - гнусна и тъжна работа - защо по дяволите трябва да има болести - за да се научим, че не сме вездесъщи)
ето и официалната версия за медиите "За втора поредна година над 300 паметници на културата, емблематични сгради и монументи по целия свят ще светят в синьо - цветът на земята и кампанията „Заедно срещу диабета” в чест на 14 ноември - Световния ден на борбата с диабета. Сред тях са:Хеопсовата пирамида и Сфинкса в Гиза, Египет, Статуята на Исус Христос в Рио де Жанейро, Лондън ай във Великобритания, Мостът на влюбените в София. Кулминацията на честванията на 14 ноември в България ще бъде грандиозният благотворителен концерт „Заедно срещу диабета” в Зала 1 на НДК. За участие в него са поканени едни от най-популярните български поп музиканти – Дони и Нети, Група Те, звезди от Dancing Stars и Music Idol. Водещи на концерта ще бъдат Иван и Андрей. Всички средства, събрани от концерта, ще бъдат предоставени на Националната асоциация на децата с диабет за подпомагане на дейността й в грижите за децата с диабет.
стана студено и ми се иска да се гушна в такава огромна шал-яка
винаги съм мечтала за провесена от тавана люлка-шезлонг...
вярвам в способността на мащабното добро, постигнато от акумулацията на множество дребни и искрено всеотдайни стъпки. mtv switch не е от вчера, но след краткият разговор от снощи с двама младежи зад бара, които с тотално неразбиране мигаха като отвеяни парашути из космоса, когато се опитвах да им обясня защо в заведенията е много по-разумно да има захар в буркан/захарница (защото пакетирането на половин килограм захар отнема доста по-малко ресурси, отколкото пакетирането на 5 милиграма хиляди пакетчета и боклукът след тях... и т.н.), изнамерих закачлив начин да се обяснят подобни малки, но важни истини в уолпейпърите на mtv switch - горе е този за пакетирането (съблезъбестият тигър обяснява как липсата на палци го възпрепятства да отваря тежко пакетирани продукти - затова е намалил употребата им и с около 10% собствения си "принос" в замърсяването на околната среда).
пия кафе за 8.20,сервирано в картон, и бода торта с баварски крем с пластмасова вилица. понякога просто не понасям скапаните вериги за кафе/бързо хранене и лайняно отношение срещу много пари. после пътувам с такси, където чичкото е като всеки друг чичко в такси, но просто мирише непоносимо на цигари. очите ме сърбят и не мога да ги почеша, овен ако не сложа стерилните марли и ме е яд на цялата ситуация, в която трябва да стигна до сухия квартал на софия и една пресъхнала река, а съм в капан на задръстване по канала и ужасно гаден цигарен дим. учтиво моля шофьора да не пали втора цигара, след като съм му дала аванс с първата, но коя съм аз - едва ли не срещу пет лева той ми прави най-голямата услуга на света и решавам да съм над тези неща, отварям прозореца, а навън е дълбок конденз от пушеци, изхвръкнали от ауспуси на старо и бог знае какво гориво, и всичко ще се продъни в собствената ни мърлявщина и ограниченост към това, че не сме сами тук, сега или в единицата неизмеримост на времето. и преди да изхвърля билета, си казвам, че по света се разхождат неуморни души, които не се отказват да пукат настойчиво празните балони, бълвани ежеминутно от машината на баналния чичко-гъз.
нещо ще се случи...
хе хееее - вижте каква готина идея за подмяна на водата в една ваза - повдигаш горната част с цветята и изливаш старата миризлива консистенция от долната. после пълниш и ти е чиста работата. такаши сато има и други хубави идеи - като сгъваема преносима табуретка, закачалка със закачалки или алуминиева лампа в черно и жълто
борбата между истиският и фалшивият кроасан бе почти неравностойна за мое голямо съжаление. истинският кроасан, този, който е прясно приготвен от холандската фурна, недостойно се срина по основни точки като шоколад (човееееек - фалшивият тече от шоколад, а този едвам мърда под две тънки запечени струйки разредено какао) и по тесто - на истинския тестото бе изсъхнало два часа след печене, а фалшиментото е мек и благодатен като разтеглива дъвка дни наред заради някакви изкуственяци... няма значение - изводът е следният - трябва ни по-добър истински шоколадов кроасан, защото засега губи
видях тези стикери още преди половин година да се мотаят из офиса - още тогава супер много ме изкефиха и мисля, че идеята за тях, каузата, която застъпват и това, което представляват, трябва да се разпространява, репродуцира и защитава. като дългогодишен пешеходец заявявам, че такава тротоарна депресия като софийската не съм изпитвала никъде по света. ужасно е да лавираш само с двата си здрави крака измежду заелите тротоарите коли, а камо ли ако си майка с количка или недай боже инвалид, тотално отписан от бг общество и социални грижи. стикерите са дело на студио ентусиазъм и се надявам да се лепят неуморно по спрелите неправомерно на тротоарите коли. завършвам пропагандата си с посланието от най-любимия ми стикер:
"уважаеми господине/госпожо, вие може би не сте идиот/ка, но постъпвате като такъв/а!"
верандата на едностайната къща, където спахме
изглед от балкона
надолу към кръчмата
кръчмата - най-важната дестинация
детска площадка
това вече е Ковачевица с огромни високи къщи
разкошна планинска гледка
упътване
правилна геометрия
важен информативен плакат за годината на картофа
гостилницата е затворена - това е в Разлог
китайска ваза и изкуствени цветя в църквата в Разлог
Лещен е преди Ковачевица. там ми хареса повече. мъничко е и е уютно като стар квартал в планината. и на двете места е страшно красиво. стига се за около 3 часа с кола - поемата към Банско, минавате го и тръгвате към Огняново и в Огняно през циганската махала (заключете колата) към Лещен, а след него е и Ковачевица.
слагам качулката върху мократа си коса.
това е част от идеята ми да направя книга с рецепти за fast food quisine - т.е. вкусни, но бързо забъркваеми храни. знаем какво е да си на работа до 19.00, а в 20.00 да се изсипят една тумба приятели, а ти да търчиш с тирбушона и запалката и свещи и музика...
в момента имам силно пристрастяване към шапките. а новината за тези се появи в мейлбокса ми от бюлетина на CoolHunter - enjoy:)
тази книжка е доста особена, а според създателката й Габи, дори и първа по рода си на БГ почва. казва се "artist's book" или "multiple" - книга, която се прави ръчно и в ограничен тираж (до 200 бройки). третира се като обект на изкуството и се продава в галерии. Досетливата лисица в момента е на показ до 29 ноември в Artnewscafe в Пловдив. няма инфо дали ще се представи и в София. още снимки и история покрай интересната книжка тук
велина стойкова е едно талантливо момиче, което прави изключително силни проекти в областта на типографията, много премерени като излъчване, леко строги и хладни, което доста ми допада. разбира се зад този факт има силна и здрава холандска връзка, където и в момента се подвизава младата българка - но си идва от време на време до София, което е хубаво - колкото по-често, толкова по-скоро може да видим и добри варианти на кирилица от нея
и пак се ядосвам, повтарям стари грешки, излъгвам машинално уж, за да се оттърва в магазина, оказва се лош ход и всичко завършва с мека миризма на парфюмиран зехтин. мръсната вода от чиниите пръска остатъци от телешко варено по бижуто ми и сивия пуловер, докато не искам не искам не искам чуваш ли - не искам да си отворя устата за гнилото и неизстъргано добре с гъба и веро парчета вмирисано минало. затварям очи и знам, че съм си у дома, в моето легло, с моята музика и аромат на парно и мъгла, и се свивам под одеалото - нямам сили за усилия. и спокойствието....после отново яд от повторените грешки, и танц със стара песен и кафе, така е добре, прекрасно, да, така трябва да бъде, защото съм жива и с душа, която се поддава на всичко на всичко всичко хубаво, лошо, порочно, истинско в живота
Comme des Garçon за масите чрез H&M - снимките са от интериора на магазина на марката в Токио. кефи ме портмоненцето и всеобхватната проява на точки
минах под тях, докато ги издигахa и се чудих за какво са, но ми хареса как изглеждат - особено вечер са доста ефектни. двата огромни кръга са всъщност логото на кампанията „Заедно срещу диабета” на ООН и Международната диабетна федерация. Поводът е 14 ноември – Световния ден на борбата с диабета. Моя близка приятелка организира благотворителният концерт в зала 1 на НДК в петък вечер и ако искате да свършите едно добро дело без да ви коства чак толкова усилие, а може дори да има и част забава (макар че родните и едни и същи поп БГ звезди на мен лично ще ми дойдат в повече особено след ММ наградите, но доброто дело иска самоотверженост), та още има билети он лайн - всички средства отиват за борба с диабета (като бях на десет, имах приятелка дето й биеха сутрин и вечер инсулин - гнусна и тъжна работа - защо по дяволите трябва да има болести - за да се научим, че не сме вездесъщи)
стана студено и ми се иска да се гушна в такава огромна шал-яка
винаги съм мечтала за провесена от тавана люлка-шезлонг...
видях тези стикери още преди половин година да се мотаят из офиса - още тогава супер много ме изкефиха и мисля, че идеята за тях, каузата, която застъпват и това, което представляват, трябва да се разпространява, репродуцира и защитава. като дългогодишен пешеходец заявявам, че такава тротоарна депресия като софийската не съм изпитвала никъде по света. ужасно е да лавираш само с двата си здрави крака измежду заелите тротоарите коли, а камо ли ако си майка с количка или недай боже инвалид, тотално отписан от бг общество и социални грижи. стикерите са дело на студио ентусиазъм и се надявам да се лепят неуморно по спрелите неправомерно на тротоарите коли. завършвам пропагандата си с посланието от най-любимия ми стикер:
танци с гири
рязане. лепене, апликиране с цел частично закриване на незадоволителния външен вид на любимата холна гарнитура на хазайката
забиване на обеца в ухото на готината мадама от залепената картина
прослушване на стари касетки
най-накрая цялостно изглеждане на Lars and the real girl - препоръчителен!
боядисване на кестени с изветрели лакове
преглед на новата колекция гримове на М.А.С. с цел болезнено напомняне на невъзможността за поставяне на грим и разхубавяване
