bulo

моят нов стол. със специална облегалка за поставяне на лакът, тефтер и внимателно взимане на записки по време на планьорки. от Bulo - белгийската компания, която прави всякакви щуротии за офиса - вкл и поставка за компютър като скейтборд (за да го плъзгаш насам-натам)

Charles Anastase

харесвам и брутално гротескните очила (искам!) и нежните фусти - страхотен е - а му е едва втората колекция. талантлив тип, правил е куп интересни проекти за любими списания, рисува и отскоро измисля дрехи, a няма още 30.

автопортрет

Ивчо пусна днес този забавен линк, а от моето име, излезе лице с половин мустак и страшен перчем.

мустаци и ненормални радиуси

искам чинии с мустаци, устни с усмивка, очи със зеници с нормален радиус, книга на Семпе и диван от дъщеря му за студения ден и топлата мисъл, че всичко минава, може би още този петък

octopus industries

на ъгъла на Цар Асен и Гургулят се откри едно страшно симпатично и уникално място - казва се Октопус Индастрис и е направено от Таня и Шон - млади творчески настроени хора. те самите правят част от предлагащите се арт джунджурии или канят съмишленици да дадат своя принос. също така вкарват жестоки книги, ще има и списания. двамата си падат по роботите и наляво надясно ти се изпречва някакъв такъв. това е идеално местенце за уникални дизайнерски пипнати подаръци с или без повод - значки, магнити, кукли, чанти, тениски, възглавнички... браво!

рокля+шал+купи

вълнената рокля е от МиуМиу. Бистра носи този невероятен шал от Мексико, а купичките са от тук

marina&the diamonds

Ти си всичко, което не мога да изкажа
Страхът си отдъхва
И по ръба на душата ми
Настъпва надеждата
Тръгвам днес
И ако ме оставиш да падна
Няма да го направя

Виж, това е лудост
Ще разберем ли, че не сме един за друг
Че всичко, което е трябвало да открием
Всичко, което сме искали
Остава в нас и след това

И когато напускам
Няма да ти кажа
Как искам да ме следваш
По небето, сушата, водата и любовта
Мой най-специален приятел
Моя най-специална натрапчива идея

99 fears

в последния бюлетин на Phaidon на първо място в каталога с новите им книги е тази на Недко Солаков - 99 Fears is a catalogue of insecurities created by acclaimed contemporary artist Nedko Solakov. By focusing on personal worries - from war, AIDS and plane crashes to writer's block, infidelity and the size of one's CV. (Бояна, явно цялата вселенска мъка по направата на посветенета на него статия за новия ни брой си е заслужавала... артистът е безобразен чешит. и безспорно супер талантлив. подробности през ноември).
единствено се чудя защо подобна книга излиза първо на английски от австрийско издателство (Phaidon Press), а не на български от бг издателство при положение, че Недко Солаков живее в Мусагеница и толкова дяволски сложно ли е да бъде разпознаваем и уважаван и купуван на родния си език тук? сега ще чакаме книжарници като Orange и Book Trading (дето се занимават с Файдон) да вкарат книгата му в България. If 99 Fears teaches us anything it is to stop worrying and embrace the only thing we need to be afraid of: fear of itself.

натоварена програма

неделята ще е натоварена. някои от заслужаващите си проверка покани в мейлбокса ми:премиера на филма Всичко за теб - 19.00 в Дом на киното.


Сън в лятна нощ в Сфумато, 18.30. постановка, спретната от банда приятели от Американския

от 19.00 до 23.00 часа Йово Панчев предлага парти в легендарното кино Влайкова - тъй като съм пълен лаик по отношение на ъндърграунд музиката (както се майтапихме с Ивайло - много повече се вълнувам от неодушевени предмети и сгради) разчитам на бегли спомени, че The Bulgarian май е някакъв страшен талантлив тип в момента - за проверка и подробности - тук


тези последните две снимки са от най-новата изложба в Червената къща. казва се Следа и представлява различни интерпретации от бг и един сърбин фотографи по темата паметниците от комунистическото ни минало. спокойно - не е само в неделя, а продължава чак до 6 ноември.

апликации върху очила

не знам защо толкова много се ентусиазирах да лепя различни форми от хартия върху рамките на очилата с цел закриване на възпаления клепач...идеята е, че можеш да рисуваш върху тях или да пишеш послания като "гледай си в краката", защото хората определено заглеждат апликациите, което наложи и махането им от рамките ми. поне беше забавно - за няколко дни:)

blondi

много искам такава пройдохска-рок шапка - тази е от UO, роклята е излязла от прекрасната работилница на Марк (имам нещо към него - определено:) и обувките са на Клое, а не както ужасно важните мутри-гаджета-манекенки-wanna-bes казват в Бюти Фиешъна КлоИ (има ударение на е-то!)

нечиста наука

скъпи приятели, това е машината, тайно заснета в една от десетте минути, докато лицето ми се пържи под ей тия две слушалки
всичко в кабинета за пържене на човешки части е страшно и излязло от някоя научно-фантастична мечта за изтезания на прадядо ви Жул Верн. машината иначе е Сименс, но засега не е дала резултати, дори напротив и другото ми око се разболя (може би не по вина на машината). стари кабели се вкарват, задрънчават тенджери и нещо ври и кипи в продължение на 10 минути. първият път дори успях да си втълпя по метода на самовнушението, че ще гръмна, но не се случи. предстои още седмица експерименти с очите. дано старите чакръци дадат положителен резултат

лица на книга

разливам виното. моцарелата е червена, а доматите горчат. дънките ми миришат. докато пералнята се завърта на 400 оборота и прах за пране с мирис на планински дъх. деца крещят в градината отдолу. пет картички от Венеция стоят неизпратени на бюрото ми. някой ползва ли пощенските кутии още освен за сметки и реклами как смъртта е по-достойна с агенция Лета и как да отидеш до Рила за един ден с безплатен обяд, а навръщане да получиш подарък. линейка завърта квартала в червен буркан и някой дърпа вечерните завеси. не бива да стоя пред компютър, но животът ми тече по кабел интернет. искам да се отпиша от ужасната мрежа "лица на книга" и лицемерие, не искам да знам какво прави в момента моят пореден 342ри приятел, дали пържи яйца или мисли за делфините в Черно море, не ме интересуват тестовете каква съм била в предишния си живот и дали някой рицар е кликнал на чернобялата ми снимка. но не се получава. завивам се през глава с алжирска ръчо плетена вълна в кафяво и безпричинно се откъсвам. въпреки борча от 65 стотинки, който трябва да върна до 21:00. самотата не се лекува освен, ако не нарисуваш с фулмастер криле на ангел върху китката и не видиш как започват да пулсират в ритъма на

мили

не разбивай сърцето ми. без да ми го казваш, го знам и кимвам - нека да сме мили един към друг. ставаме от масата, бирите са недоизпити, поглеждаме се и хванати за ръце, напускаме столовата на разходка за забележителности в един огромен чужд град. не познавам добре лицето ти, но то не ме смущава и ми харесва, когато го доближаваш до моето преди да ме целунеш. крачим бързо към върха на града, където е старата фабрика, боядисана в ярко жълто, зелено и червено. има огромни тръби-пързалки и хората се спускат по тях в неделя. стотици екзалтирани лица минават покрай нас крещейки. влизаме, а вътре е мрачно и за секунди ме оставяш сама. сякаш минават часове, докато разглеждам, намирам стари дрехи, рокля на балерина, която искам да облека, но не мога, няколко котки се врат из краката ми, жени ме гледат подозрително... после е станало тъмно, пусто и тихо. отново сме заедно, излезли от фабриката. и без да те питам какво прави, без ти да ме питаш какво правих през цялото това време, вървим, понякога се спираш, за да ме целуваш. харесва ми и се чудя защо не познавам лицето ти и къде ме откри. в задънената улица вече е ясно, че трябва да се върнем и да преминем през гробищата. но не ни е страх и незнайно защо се чувствам добре.
*снимката е от Hotel Chevalier

облак

днес искам това бижу, което оприличавам на прокапал облак

starbucks

в началото бе Старбъкс... говоря ти за 1971 за едно малко кафене в Сиатъл, отворено от двама учителя (по история и литература) и един писател. сега в света има 15 012 кафенета в 44 страни. като дори не съм сигурна дали статията в Уикипедия отчита и предстоящото в БГ. Та, новината от днес в моя мейлбокс е, че Stаrbucks най-после се сетиха да отскочат и до България. треперете жалки техни имитатори - истинските чийзкейкове пристигат в началото на ноември. в прес съобщението не се посочва точното местоположение. ще видим...
oппппаaaa - веднагическа корекция - имаме адрес - ул. Гурко 62 (на ъгъла с Левски - там, където беше пица Хът)

днес

лошите сънища минават. с първия рев на претоварен камион с боклуци и няколко сутрешни облака за добро утро. после малкият план в главата, наведена над белият порцелан и течащата вода. няколко глътки кафе и минерална вода прокарват последни остатъци от нетърпеливо лошо, неканено изязло наяве под нощните клепачи. и целият ритуал завършва с песен, прекрасна рокля, високи обувки и кимване в огледалото за чао, докато тананикам в асансьора, който ме сваля към поредния нов ден - животът е такъв, какъвто го направиш.

рокли

по подиумите дефилират страшна красота и женственост и това определено са добри времена за всички момичета - мечтата ми е да изкарвам много пари за рокли като на Celine и за моя специален старчески дом и книжарницата ми и бистрото с бар.... оооо трупат, трупат се много - нека да започнем с роклите. и чаша вино. и пътешествието към Дунав с баница и айран за закуска.

сезонът на

настъпи сезонът на лекарствата - нетърпим, натрапчив и упорито дебнещ отвсякъде като грозна реклама с глупава диня

цената на един понеделник

или как без да си купя дрехи, бижута или обувки днес изхарчих 226 лв
денят започва рано сутрин с енергична крачка по Витошка, бодър дух и съвсем не болно тяло, с
първа спирка - френското, където си закупувам редовните шоколадов кроасан и двойно кафе за 2 лв - до тук всичко е нормално и никой не подозира финансовия крах, който съдбата подло ми подготвя
наобяд естествено настава оживление и къде ще се ходи да се яде
втора спирка - уго, където поръчвам количества храна, които единствено коледните празници помнят - малка пица, голяма салата с авокадо (за всичко е виновен Ивайло) и малка бира = 15 лв
все още брокерите не отчитат никакви промени на финансовите показатели от кой да е друг делник. тогава решавам да отида до пощата, за да прибера някаква пратка (оказаха се още вестници Аулеу от милия Милош от Букурещ), което ме запрати до
трета спирка - Глобул, където заплащам 118 лв. за сметка от предния месец. три пъти проклинам едновременно и настоятелно Венеция и мобилните комуникации, мразя да говоря по телефона, а съм и наказана сега с тази ужасяваща и втрисаща ме сума (наистина ме втресе, малко по-късно, точно след като обявих и почуках на пластмаса, че се разболявам доста рядко резултат от здравословния начин на живот, който водя и количествата шоколад, които поглъщам)четвърта спирка - orange, където решавам да прокарам буцата, заседнала в гърлото ми от загубата на 118 лв за дяволската машина, с малко нова музика. в крайна сметка отново прекрачвам границата на разумното, закупувайки вместо един - три диска, два от които стари албума и един заради обложката (обикновено си взимам един проверен и един заради обложката) - хоппппалянка, 56 лвнеразумно избирам пътя, който минава покрай lindt
пета спирка - lindt, където решавам, че любимият ми шоколад с карамел е по-евтин от очакваното и закупувам два - да имам и за сутринта, които възлизат на 6 лв.
решавам да се прибирам към къщи следствие на настоятелно и неприятно втрисване.
шеста спирка - фантастико, където си купувам бутилка френско вино - така, защо не, след този разтърсващ ден = 11 лв
седма спирка - магазинът за животинска храна, където разбира се купувам две консерви любима храна на детето (то не може да яде какво да е) и пакет пясък с аромат на жожоба (не, майтапя се - на нещо мирише, но не знам какво) = 12 лв
осма спирка - плод§зеленчук place, където ме посреща пиян чичак с червени бузи, съмнителни дрехи и малка чашка ракия в ръка. попадам на него точно, когато ядосана клиентка си тръгва, а той я гони с думите - "тъкмо свършихме броколите...по едно и също време с карфиола". не се оставям да бъда разколебана от тази случка - избирам три домата и една зелена ябълка, влизам да ги плащам. тогава започвам силно да се съмнявам, че чичака, който бута нещо по ел. кантара с една ръка (с другата разбира се държи ракията), разпознава цифрите. оглеждам се, докато мърмори нещо, поклащайки се, и погледът ми попада на вече подготвена добре салатка за ракията - усмихвам му се дружелюбно и се държа на ниво, давайки ясно да се разбере, че съм готова да заплатя всичко, което има да се заплаща за три домата и една зелена ябълка - бам 4.32 (дииииии) - плащам, аз съм млад платежоспособен професионалист, мога да си позволя този зарзават без разправии. и вместо да се омета, откъде накъде ми хрумна да попитам за минерална вода - чичкото ми казва "свършихме я преди малко", но пък след секунди се цапна по челото (с единствената си свободна ръка) и изпод някаква сергия и торби ми измъкна една подритвана безпощадно литър и половина минерална вода, която ми излезе без да се замисля 1 лв.
това е приятели - добре че имам фервекс и витамини, за да не ходя до денонощната аптека и така да не давам поводи за увеличение на сумата преди полунощ.

melvil poupaud

влюбвам се в погледа му още, когато излиза от асансьора точно със същата шапка, с която съм си се представяла хиляди пъти. дърпа от цигарата така, както се виждам да го правя, ако бях актриса. емоционален е, колкото си мисля, че трябва да бъда с точно толкова думи, погледи и жестове... гледа така, както винаги съм мечтала да ме гледа един мъж. казва t'es belle... и стомахът ми се обръща настрана и вярвам в случайността...
на надписите копирам името му и откривам, че сме родени на една и съща дата, но той седем години по-рано

малко бг биенале за дизайн

така - в България за първи път се организира биенале на бг дизайна - тъй като не искам да коментирам ужасно многото направени компромиси под формата на ниско качество принт, миш-маш от странни и откровено грозни неща, предмети без етикет за авторство...защото в крайна сметка това е положителен подем, наистина, започва да се случва нещо и то е толкова ОК, колкото и жълтата лента през стъпалата на всички етажи на Шипка 6, на която пише - "everything is OK".
в събота вечер бе представена дългоочакваната книга на Андреан - доста по-добра от моята mobile снимка на автора от тук, където има и линк с конкретна инфо за събитието. иначе можеш да разгледаш галерия с Visual Cut тук и да прочетеш повече тук. enjoy. иначе книгата е в продажба съвсем скоро, обещават от Жанет
а отдолу са моите три най-любими предмета от залите на Шипка 6 - вълнена изродска кукла, много добре изработени дървени столчета с комбинативна натура и шарени подвижни облицовки, и керамични лампи-балони

неделно любими

знам, че трябва упорито и настоятелно да пиша, да работя, но някои красоти (като новата ми шарена черга - хип хип урррра и благодарение на Денкис+Елена) постоянно ме разсейват:как да хапваш здравословно (по подобие на пирамидата за здравословно хранене) и да ти е забавно, като си взимаш храна и я пълниш по подразделенията на nutrition pyramid lunch box

прекрасни ръкавици без пръсти или както самата им създателка ги нарича "wrist warmers" - искам ги!!!!

защо не се учудвам - столчето, на което съм хвърлила око, отново е от скандинавските ширини - идва от тази датска компания.

керамични мушундии

харесвам качеството и изработката на керамиката на Екатерина Лашова, но съм против така отявлената кражба на идеи.това са чашите на холандеца Rob Brandt, който ги е измайсторил през 1975 г., до ден днешен се произвеждат от американската компания Design Warehouse и се предлагат в БГ от Marticom (чийто уеб сайт обаче е под всякаква критика особено, имайки предвид двата невероятно красиви шоурума, които притежават - на 6тиСептември и на Бенковски)
а това тук са чашите на Лашова. виждала съм ги лично и са едно към едно с тези на Брандт. абсолютен застъпник съм на убеждението, че идеите по света се повтарят, засичат, препокриват и могат да се сблъскат, но разликата от има-няма над 30 години ми е малко съмнителна. пък и тези на Брандт са супер популярни още от излизането им... също така смятам за доста тъпо да си биеш печат с името върху дизайн, неизмислен от теб. Хубаво, изкопирал си го, харесала ти е идеята и искаш да я повориш с твои материали, но може ли да запазиш поне малко достойнство и да не се самопрокламираш като дизайнерът на тези чаши....
завършвам с една купичка, която много ми допадна от колекцията Bone China на Екатерина Лашова (не знам дали е изкопирана, но е много сладка:)

галоши

Галошите SWIMS са страшно готини и атрактивни като цветове и форми. Тези за обувки на ток са последната приумица на SWIMS като всеки CitySlipper има на подметката си карта на Париж, НЙ или Токио. а като отвориш сайта им, започва да се сменя брояч, който те информира за дъждовните дни в година в най-различни точки на света - 119 в Лондон, 122 в Москва, 87 в Шанхай, 131 в Хамбург, 43 в Атина, 19 в ЕлЕй (там галошите явно няма да се харчат много)

лежерно

има внезапна доброта. в подареното билетче и топлият глас на чернокоса жена с дете, която казва "ариведерчи синьорита" и слиза на спирката на Оборище. като внезапната широка усмивка на дебелия огромен мъж с цигара в уста и енергична крачка, която едва не ме подритва на края на Витошка, за да си спомня, хм мой стар познат, голям чешит, да се засмея и да разклатя глава.
размятвам ръце и не ми пука дали ще се спъна във великани с одеала или ще прескоча джуджета с кроасани. важното е да съхраня духа на стария добър бай и да създам малко красота дори на кухненската маса за "добро утро на света".
и отново да кажа Лежерно - като внезапното появяване на слънце и време за пеша по никое време. Като желанието за пройдохство и следобеден сън в делничен ден

ретро PC бижута

в двора на букурещката Билка - Green Hours - не толкова за носене, а в памет на '90тарското PC.

градски мебели

красотата в градска среда, не само в дома, облагородява, възпитава на по-добро отношение към околните и незабелязано вмъква естетика във всяко място и сърце. много пъти съм спорила за ползата от дизайна и е супер банално отново да го кажа, но дизайнът е наистина неизменна част от ежедневието - улицата, домът, офисът, всеки предмет от чашата за кафе, през четката за зъби и ризата, в която после си се намъкнал, създават контролирано или не от теб усещане за настроението и денят ти. и когато човек е заобиколен от добре направени и измислени с цел улесняване и разкрасяване биетието му предмети, това му влияе и никой не може да ме убеди в обратно, дори най-нематериалния будист на света, който все пак е избрал своята естетика под формата на оранжева дреха и дървена рогозка.
както и да е - искам да дам един добър пример за вкарване на хубави мебели на едно от най-използваните обществени места в Амстердам - фоайето на Amstel Station. Поръчани от Dutch Railways, те са изпълнени от едно от най-любимите ми дизайн студия Tjep. Както те сами обясняват - техните мебели са, за да създадат баланс между лично пространство и отвореност, интимност и взаимодействие. ползват се от този месец и само мечтая нещо подобно да се случи на нашата централна гара...

капитал 15

обяви се на партито преди седмица. а празненството беше страшно готино - улично, просторно и всички съседи бяха поканени да изпият по едно долу сред тълпата. по тротоара на Вазов имаше дивани и телевизори, на които се прожектираха филмчетата, но ме чакаха на друго място и така и не ги видях. след като великолепната тройка БМБ (Мартичка Божилова, Борис Мисирков и Георги Богданов) стоят зад този проект, няма как да не е добър. Ако не откриеш CD-то, проверявай този сайт - там във времето постепенно ще бъдат качени всичките - засега са двечки.
а ето и официалната информация:
“15” е първият български филм омнибус. Той е създаден за 15-годишнината на вестник „Капитал” по идея на Мартичка Божилова, Борис Мисирков и Георги Богданов и е продукция на АГИТПРОП. „15” представя последните 15 години от живота в България (1994-2008) с 15 кратки новели на 15 автора – едни от най-известните български имена в областта на киното, театъра и съвременното изкуство.
15-те късометражни филма, всеки с дължина между 3 и 5 минути, са режисирани от Драгомир Шолев, Надежда Косева, Стефан Командарев, Камен Донев, Валери Милев, Андрей Паунов, Иван Мудов, Стоян Радев, Иглика Трифонова, Димитър Коцев-Шошо, Касиел Ноа Ашер, Борис Мисирков и Георги Богданов, Милена Андонова и Борис Десподов. Всяка новела принадлежи към различен жанр на киното – комедия, драма, скеч, хорър, мюзикъл, доку, синема-верите, „документална фантастика” и „download cinema”.

рамкиТЕ

всичко за тези най-прекрасни рамки за очила с диоптър и слънчеви започва на 1 май 2008 в Копенхаген, а Хан са всичко, което искам (от рамките си) в момента

adventurists

i have to teach you everything
what is the danube
my favorite river
what is europe
old and crumpy
monumental...
i say, let's sit for a second on the white cement
in front of the catholic church
i'm not religious
me neither
what are those places for
for people to get a rest from life
and to eat cheap food from plastic plates
and then the drunk couple
stops in front of us
two kids talking love
just above our heads
then they leave for the party
are we going
we were already there, I laugh at you
and you keep staring and staring at me
in the silence
in front of the lean white catholic church
i caress your cheak
kiss you in the mouth
put my head on your shoulder
and you never take your eyes off me
are we fragments of freed souls
this is too complicated
and we just met
you run for a blunket
to sleep in the park
is it allowed
who cares
we won't kill
unless they count hearts

версията на роджър и една класация

не се харесвам, когато се впрегна. страстта от спора ме кара да се чувствам педантичен и разгорещен, заловен в паяжината на преувеличението и неистината. ние сме задължени на прецизността на нещата, най-малкото на учтивото мълчание, на мярката в мълчнието. - ох, ох, ох, кога малката ми глупава глава ще уври и ще се научи, че е толкова по-разумно да си трае, а не да се впуска в излишни и водещи до нищо ровичкания и спорове. цитатът е от книгата на джон ъпдайк - версията на роджър.

и нещо свързано с книги - като сме на темата - една класация с кой на кое място е в печеленето на пари като писател. тръпки ме побиват, но това са цифрите, Джей Кей Роулинг е на първо място, а далеч зад нея й дишат прахта James Patterson (who the fuck is James Patterson ?) и Стивън Кинг. Любим момент - Даниел Стийл е на петото място - това е, момчета и момичета, хората са жадни за драма и любов

дръвчето е от последната колекция на Domestic

поставки за списания

MAZE INTERNATIONAL е скандинавска компания. за нея работят дизайнери, които предлагат страхотни хрумвания за дома - много простички като материали, а с функционални форми и атрактивни идеи. тук е селекция от решения за подредба на списания - всички от последната им колекция. за съжаление още никой не ги внася у нас.