shuella - обувка за обувката

я да видим кой кого ще плаши - Шуела дъжда или дъждът мен?
Ботушите са измислени да се слагат върху елегантни обувки за предпазване от накалване и похабяване на тока в някой калдъръм. има ги в разнообразие от цветове

colette

colette в Париж е едно друго място, за което бих работила с най-голям кеф. не може да се каже, че colette е магазин, защото в него не само се продават страхотни, старателно подбрани красоти-мехлеми за душата (дрехи, книги, списания, обувки, аксесоари, козметика, дизайнерски предмети - понякога специално правени от всеизвестни личности само и специално за colette), но и 1. се подреждат изложби 2. организираха се (до съвсем скоро) уроци по танци 3. представят се книги, албуми... 4. временни проекти - като да си ушиеш сам яке и подобни. това е линк към техният бюлетин - ако искаш да си месечно в час с инициативите им. забравих - на сайта им през цялото време тече някаква готина музичка

джага-турнир

сред ужасяващите новини тази сутрин в inbox-а ми (като - Child bodies found in US freezer, Scarlett Johansson weds Reynolds и Turner prize exhibition unveiled) се натъквам и на тази - За втори път в България БФФМ организира международен турнир по футбол на маса – джаги – в София от 03 до 05 октомври 2008, валиден за световната ранглиста на Международната федерация-ITSF. Ойеее - нещо весело и жизнеутвърждаващо - който иска да присъства - мястото е зала „Левски–Сиконко" –Люлин. 03 октомври (петък – начало 14:00 часа). грозният плакат си е на организаторите и нямам нищо общо с него.

стилна комбина

оооо да, мечтая за тези ботушки на най-любимия Марк - чантичката също е от него. роклята май беше на Мисони (не съм 100% сигурна - тя е само за фон:)

мазистар

подръпвам ръкавите на пуловера. пъхам нос в шала, който се е просмукал на баналния "щастлив" парфюм и продължавам да тракам по плочките. закопчавам догоре бонбонено розовото си палто и се засмивам. любимият
ми сезон и усещане, че принадлежа на този момент

michael bihain

така - малко дизайн за разнообразие - отгоре са чисто новите закачалки/паравани WOW на Michael Bihain - тръбни, слабички и цветни - определно идеални за някой минималистичен интериор - създателят им казва, че могат да се ползват и за параван, когато се подредят няколко една до друга. над тях са етажерките-стълба, които са му от по-стара колекция, но пък са ми много любими, защото пестят място и са практично хрумване, когато не ти се занимава със забиване на гвоздеи, бормашини и т.н.

толкова

толкова е лесно да бъда внимателна, добра и усмихната
и всеки път, когато се скапя, да си казвам всички неща, които обичам да правя, всички неща, които очаквам да направя за себе си или за другите. дори за следващите 24 часа.
ето моят списък от този момент до утре:
-- да си пусна първият албум на Морчийба
-- да наготвя, да сложа масата и да запаля свещи
-- да посрещна Кремито, Миша и Ваня
-- да се наприказваме, да изпием трите бутилки вино, може и уискито, да изпушим джойнта, който Ангел като ангел хранител така мило ми е свил, преди да отиде на репетиции
-- да се събудя и да си пусна музика, да направя кафе, да подредя шоколадовите бисквити
-- да пием кафе с момичетата и да гледаме София от 15тия етаж
-- да се разходим, да пием още кафе, може би някъде по Асен, да се разхождаме, да пием бири, да се разхождаме, да говорим глупости
-- да си сложа новата пола и обувки, да се нагласим на трите свободни огледала, докато слушаме Ройшин, Роксет или Мадона на макс и пеем и скачаме
-- да отидем на SDW - да се видим с още приятели след представлението, да пием (аз КубаЛибре - ойеееее:), да танцуваме и да си легнем, след като сме яли гадни и мазни шкембе чорби
и това е само до събота вечер...
и всеки път, когато се скапя, било то заради посиненото ми (наистина е) и туптящо око или заради някоя обратна тяга на сърцето, просто трябва да си изброя наум нещата, които искам да направя за себе си, за другите - днес, утре, до края на месеца или годината и да се плесна, че изобщо нямам време за губене (ха ха хахааа:)
хайде почвай вечерята момичееееее........

отвисоко

В eдин момент
Далеч от утре
Ще знам
Че съм обичала
Че съм била обичана
Че е имало един единствен
Че съм била една единствена

Но това вече няма да ме вълнува
Защото ще бъда за друг една единствена
А той един единствен
И животът преди този момент
Ще е една далечна писта
Размита отвисоко
Докато летя към новия си дом

S1NGLETOWN

тази изложба наистина ме впечатли, докато бях във Венеция. може би, защото вече съм част от статистиката - а тя не предвещава нищо добро за моята романтична и противяща се на самотата душа. 1/3 от хората в развитите страни ще живеят сами до 2026 г, а в западното общество семейната единица все по-прогресивно се разпада на парченца. младите хора (предпочитат в повечето случаи да) живеят сами и S1NGLETOWN разглежда този проблем и дава идеи как сградите, продуктите и услугите да се напаснат спрямо тези нови изисквания за съвременен начин на живот.

есенни културки

впечатлена съм от началото на Sofia Dance Week - наистина - спектакълът на французите снощи беше зашеметяващ - не бях виждала подобен преди. следва цяла седмица с още, макар че ще пропусна (съжалявам, че го казвам и дано не обидя никой) Арабеск - не съм се решила да им дам втори шанс след една ужасяваща и скучна вечер с тяхното изкуство още в студентските ми години

след като а-ха да я видя в Букурещ и после в Будапеща, най-сетне се надявам да осъществя близък контакт с цел пеене и танцуване с любимата Ройшин Мърфи на 6 ноември (оооо -нееееее - написвайки датата, се стряскам, че за тогава май е запланувано подло пътешествие тип командировачно в Полша - три пъти проклятие - дано да се отмени!!!)

милите и крайно жизнеутвърждаващи Зуко 103 идват за втори път в София на 24 октомври - зала "Христо Ботев". този път обещавам да НЕ стоя кротко и мирно на седалката (първият имах основателна причина!)
последна културка (засега) - в метростанция Сердика от днес до 26ти септември между 8 и 9 сутринта се раздават книги на бг автори. странна работа, "криминални, реалистични, креативни, еротични и критични, съобщиха организаторите." на мен това ми е леко рано за разходка до метрото, но някой, ако си вземе, да ми каже дали е имало битка за романи:)

за сърцето

виждаме се с Веси, която е тук само за седмица и след това отлита обратно към Дубай. пием коктейли, говорим и не чувствам нещо съществено да се е променило от последните ни дълги разговори в стая 203 в Скаптопара. освен, че тя вече не е с нейния приятел (взаимно изчерпване на връзката), а аз с моя (еднолично зачеркване на връзката). и тогава тя казва нещо, с което се съгласявам напълно - разбитото сърце научава един мъж как да се държи добре с жената до себе си. и изобщо - май човек помъдрява и става по-внимателен към този, който обича.
разбира се = всичко е необобщително, незаклеймяващо и непредвидимо (любимата ми дума в този живот:)
айде сега - на всички един хубав ден и живот - и без да наранявате сърцата на другите!

Carturesti

е може би книжарницата, която един ден бих искала да направя и аз. намира се в Букурещ, но от 2001 до сега се е разрастнала във верига и има подобни местенца из всички големи градове на Румъния
идеята е да е чайна-книжарница за книги, музика, филми, красиви предмети за дома. в чайната се случват и събития тип представяне на книги, концерти, дебати... дори старчето Ибрахим Ферер се е размотавал с шапката си тук
това е частта с музиката
и ей такива подобни всякакви заигравки има за дома
книги - на втория етаж - от тук си купих една жестока - обърни внимание на "уличната лампа" над тефтерчетата
да, много хубаво местенце. не съм снимала - но има и диванчета, на които посядваш и разглеждаш, и четеш...

ще

вдъхва ми живот като първата глътка горещо кафе след спорадичен сън. като проблясването на екрана с есемес от близък човек след дълга пауза. като скицата, надраскана на коляно за "здрасти" и сгъната в чантата след колебание "трябва ли". като разходката из големите коридори на вехта къща, сблъсъкът със сродна душа и удоволствието да сте заедно в далечен край на света. като красотата, поднесена в една съвестна фраза в стар филм за червено и тиха самота след дълъг ден от суета и глъч. като скачането върху леглото, шумното дишане и умората, след като се проснеш и си кажеш "ще го имам, ще го направя, ще е така!" живота

добра кауза в действие

в момента пиша статия за Артекника и съм ентусиазирана от това, че хората могат да променят за по-добро средата си макар и с на пръв поглед не толкова мащабни действия. Горните вази, свещници, чаши и гарафи са изработени от занаятчии в Гватемала, след като стъклото е изкупено от фабрики за рециклиране. Артекника прави проекта за тези красиви предмети заедно с неправителствената организация Aid to Artisans (бих работила за тях:), които всъщност им намират хората. най-хубавото е, че Артекника продължава все в този дух и дава смислен труд на много занаятчии от Южна Америка

MatthewWeatherly

особено ми харесва пънчето-закачалка за коридор. а самият Матю не само владее изкуството на френската скулптура и скандинавския дизайн, но и е голям чаровник

бррр и уроци

този път везира наистина попътува. след като бе така неразумен:
1. и така арогантен в последната една година всеки път, когато лети, иронично да се подсмива на съгражданите си, които вадят червеният си паспорт на гишето EU. В последствие разбра, че EU nonEU са относителни понятия във времето и пространството и най-добре да носиш паспорта си всеки път, като решиш да напуснеш пределите на родината
2. и така несъобразителен, че да тръгне без кецове, топли дрехи и чадър през септември
3. и така глупав, че да лакира ноктите си въпреки вътрешният глас, който го предупреждаваше "не го прави - това са седем дни без лакочистител", което допринесе за цялостния му мизерен вид
4. и така лекомислен, че да забрави най-голямата мъдрост, изказвана някога от него в качеството му на везир - животът е непредвидим, бъди настроен за всичко и запази спокойствие

премеждията, приключенията, запознанствата и преодоляните перипетии обаче научиха везира на важни и безценни уроци за хората и тяхното поведение.

а това е поздрав за всички пътешественици:

шкода

това тук е установката-гараж-работилница на двама ентусиасти чичковци, които поправят стари шкоди. тази инсталация е на нашата улица точно срещу входа. ще ми липсват през двата студени сезона - те и тяхната суетня покрай най-дребния детайл от изкусуряването на Шкода-автосалона.
да, чувам въпрос от трети ред - точно така, Данчо, правилно виждаш - това е килим тип тънка имитация на персийски, затиснат със стари парчета мраморни плочи. Да - дамата от първия ред се интересува дали работниците носят тъмно сини гащеризони - носят, а понякога и потници. и последен въпрос за тази вечер - да, разбирам, но не - нямам потвърдена информация от поне трима източника за реално поправена Шкода.

рокли

приказно... чудя се не може ли да използвам омръзнали ми красиви дрехи, за да създам подобен ефект върху ужасния нео-класически полилей в стаята ми?
изложбата е в Лондон до този петък, а повече от Тим - тук

щайга

открадвам я една вечер на път за Ани (, където ядохме страхотни брускети и се смяхме ужасно много на тема големи цици и защо жените, които ги притежават са по-успешни, но това сега няма значение.) та винаги съм искала да имам дървена щайга, за да я ползвам за списанията и книги до леглото, но и тази пластмасовата върши работа. взех я съвсем хладнокръвно от купчината такива пред 345, което я прави втората ми кражба в живота (след хляба в Теско, Прага, но то не се брои, защото пък винаги плащах бирата)

където си сега

не забравяй, че където си сега - не е единственото място, на което можеш да бъдеш. пише го на продълговата картичка с птици и адресът на любим приятел със сбъркано фамилно име от Франция. затварям и се усмихвам на спомена, само за мъничко и без да искам отново се пробвам да слушам музиката му, която не разбрах още първият път, но така и не изхвърлих въпреки смяната на квартири. отново тези китари и странни звуци. непознатите хора и скачането върху градински батут, пълен с дъждовна вода. огънят и хашишът, клонът на дървото, където просто лежа, слушам и наблюдавам един друг живот. красивото русо момче, което безстрашно се качва без да го очаквам, заради обетът, даден сутринта никога да не ме докосва повече, тогава ме прегръща и целува пред всички, които после ще кажат на приятелката му също руса, защото е от Норвегия. после сексът в палатката и странната фраза "може би ще минат много години преди отново да сме така заедно". да, нещо като никога, си помислям аз и дори не проронвам сълза, махайки енергично от стъклото на автобуса, който потъва сред огромните дървета и студеният край на деня. и по скоро си мисля кога ли ще е първата спирка, за да изпишкам трите големи Гинеса, с които закусихме в крайпътната кръчма преди да се кача.
сега ми е забавно. спирам музиката му и си пускам Лорин, която пее, че нищо няма значение, ако няма любов. и се опитвам никога да не забравям, че където съм сега, не е единственото възможно място, на което мога да бъда.

yes-terday

хубава седмица на всички. потеглям. отново. вече малко изморена от куфари, таксита, автобуси, полети, търчане, влачене, надуване на възглавничката, опит за спане, спорадични набези от непознати и ...ooo смешна спаружена сандвичена храна.
а наоколо всеки издиша уууу и аааа. така е - обичам да пътувам, харесвам самолетите, но само през прозорците на летищата.
и ще имам музика в ушите, Венеция под краката, нейните миризливи и красиви канали по здрач. ще бъда сама. заедно с още 100 журналиста. ще снимам. ще се лашкам насам-натам и пак няма да съм свършила всичко, което имам, планувам, трябва и искам да свърша.
see you when I see you, а дотогава peace, love and jamiro

peter thuvander

изключително практични и красиви неща от Peter Thuvander роден в Танзания, но отраснъл в Швеция. понастоящем в Стокхолм.
това е кутия за обяд - сам признава, че идеята да си носи готвена храна повече му допада, отколкото я практикува



а това е автобус-библиотека - явно в много отдалечени градчета в Швеция на хората им е трудно да стигнат до библиотеката, затова библиотеката стига до тях - вътре има освен книги, списания, музика, филми и лаундж.

театрално

раковска, софия

училище в лозенец, софия

бар до река дунав, белград

diane logan butler

точно мой стил колажи. over easy...

бяло

и някой казва уикендът се носи бяло. не знаех. и обувам старите дънки. отивам да се подстрижа и да целуна фотографът за добре дошъл. а той ми показва снимка на момиче с вишнева тениска и бели мустаци от напита кофичка с кисело мляко, все пак уикендът се носи бяло. засмиваме се на тази шега и отиваме да карам кънки, а той да снима и да ми маха отдалеч, когато мина по отсрещната алея. преди да се качи на самолета, му благодаря и той ме пита защо. защото думите лъжат, а ти без да проговориш, ме накара да се чувствам обичана.

чарлз&мари

това тук е сайт за он-лайн покупки. харесва ми, че Чарлз и Мари сами са си направили селекцията на някакви готини неща. подейства ми естетически-ободряващо - особено дупето на хипопотама-закачалка и сол-пиперницата под форма на слушалка

душевно

поздрав.
заради снощи, двете страни на медала, има ли истина и чия е тя, ходенето с обувки по масата, ракията срещу болки в стомаха и погледът от друг ъгъл на леглото, сънят с жена в ковчег, очаква ли смъртта или случайността отново ще ни събере

северина

прекрасни ръчно правени бижута от Северина. красива и тиха като тях, виждам я на калдъръма, приклекнала и боядисваща старо чекмедже близо до морето. можеш да притежаваш някои от нещата й от Котка§Котка в Созопол (старият град) или след лична поръчка:)

окръжна

още от пътешествието ми до там преди месец - сблъсъкът с двама пенсионера, единият либерален шофьор, другият с ретина на окото, попълването на документи на ръка от добра руса дебела лелка, току-що отслабнала и току-що пристигналата й майка от НДК, шестият етаж и миризмата на нещастие, чакането при приказливия лоен тюлен и бягането от него в операционната, огромното петно, в което се превръща света след това, доброто семейство, което се погрижи за мен, и свенливият поглед на тийнейджъра, който реши да се взре в едното ми незасегнато око, Мартин Карбовски с цветя пред асансьора и пейката с разказ за злокачествен тумор в мозъка, после шофьорът на такси, който специално поздрави с Хей Джуд. И някъде там в Окръжна още стоят тези незаметени реликви от соц интериорното минало.

сергей

I won't sing a song for you

there's no need to say it
cause I see it
though you don't get my mind
stubborn, and oh supposedly so good looking
riding the crest
sniffing around
moving big eyes from face to face
do you know what you want
certainly not what I need
I stand your say
there's none like me, there won't be any ever
well, my dear, I know it and I don't care
empty words, stinking lies
when realities mismatch
and it just seems that you don't get it
it is over
we split
and I'll stay by my side
the good side

вдъхновена от снимката на Сергей Братков

кодът

нова изложба в галерия Сариев - изглежда интересна. от днес до 26 септември. всякакви разработки за смисъла и идеята от тук