SOUL i-D

новата книга от вечно бълващия сносни заглавия, мантри за визуални вдъхновения и съвременен арт архив гигант TASCHEN - Life, love, and wisdom, видени от всички, някога замесени в списание i-D от 1980 (създаването му) до наши дни. темите са смислени, а хората супер интересни. ако скоро най-накрая се спра и реша да си отпразнувам рождения ден (който беше преди 7 месеца), със сигурност книгата влиза в моятa wish-листа с подаръци.

all is full of love

обръщам тялото си по гръб. прибирам спокойно ръце и крака. не потъвам. затварям очи под необятно огромно петно слънчева светлина. усещам косата си като притурка напоена солена вълна, която тежи. без да знам къде ме носи водата. за първи път не се страхувам и се отпускам, за да вдишам и извикам в света „всичко е пълно с любов”

*снимката е от тук, а заглавието от тук

Bike Ride

музиката, напрежението в палките на барабаните, сякаш е началото на някой джаз концерт - не че разбирам от джаз - и чернобялата картинка, човечето, което прелива от една черта в друга, историята като такава, която може да чуеш на бара, докато някой е подпрял главата си и само леко я поклаща в почуда над голямата си чаша бира или малкото си почти изпито с аххххххххххх уиски, история направо за рубриката какво правят хората за/от любов
(видях го от блога на a cup of jo)

street art Созопол

ул. Маяк 1и ветрилото от будката за мъниста до градските тоалетни

столът - най-сигурен начин да запазиш свободно парко-място

MAN ON WIRE

колко приземен, малък, непонятен, банален и несъществен може да ти се стори всеки един проблем или ежедневен дразнител, когато вдигнеш очи и видиш колко смел и необятно замечтан може да е човешкия дух...

по дяволите, звуча адски патетично, но това наистина ме развълнува
(особено, когато се замисля как се ядосвам, че някой не е изпратил финалната програма на агенцията и колко ще струват плакатите за ВИАС - джиииии, хората правят чудеса, а аз стоя със сплескан задник и нагрочени рамене, настървено печатаща на бюрото си в жежка софия... в крайна сметка всичко е личен избор)

кино лампа

това е най-обикновена лампа, върху която залепих тези диапозитиви; светната - става вече интересна... мисля да разработя идеята си в по-подредена и праволинейна насока - като за първи опит и проверка дали ще проработи - резултатът е положителен

Зорба мъдрост

имам още няколко пакета и един кашон за отваряне и разпределяне след преместването в новата квартира. в един такъв попадам на куп картички, с които съм отбелязвала до къде съм стигнала, като чета книга. става ми мило - имала съм навика да си пиша разни фрази, които са ме впечатлили - като тази от Зорба Гърка на Никос Казандзаки:
"...господ не могат го побра седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!"

Каваците - blast from the past

Каваците е къмпинг непосредствено след Созопол и точно преди Смокиня. отличава се от всичко останало наоколо заради автентичния си соц вид. има прилични бани, зелени алеи и оградени с жива плет места за палатки и каравани. пясъкът е ситен и разкошен за плажуване.
така - това е салонът за красота в случай, че ти се прииска по-така прическа за вечерната скара


нощен бар - тук лудешки се е забавлявал комсомола - обърни внимание на арт елемента върху огледалото - адски авангардно и смело
входът - патриотично решен в цветовете на трикольора
важен хранителен и напоителен пункт за всички летовници - чичко записва на амбалажна хартия поръчките, после мери грамажи на стар бял кантар и отмята взетите вече пкс (пържени картофи със сирене)
този ресторант така и не го пробвахме, но ми харесва шрифта
до нови срещи Каваци!

места, созопол

няколко готини места за посещение, ако минаваш през Созопол:

YACHT CLUB - намира се под фамозния комин (който те посреща на влизане в Созопол), минаваш покрай стария кладенец, (сега е затворен, но увековечен от Ваня, която ме снима как щях да скачам в него, когато бях на 19, после пихме на цимента на пристанището - сега яхт клуба - докато на мен не ми стана лошо и не се прибрах в квартирата ни, където ме гонеше огромно извънземно ...славни студентски години); та тук е супер красиво, спокойно и блажено през деня, а вечер - забавно - една нощ изкарахме до 6 сутринта, а другата скачах на хип хоп (ойееее с бяла рокля:)съжалявам, че не снимах повече от това ресторантче за паста - La Villa - дори не съм сигурна дали се казваше така (подобно е) - намира се в стария град точно над скалите (на ул. Морски скали), има прекрасна зашеметяваща гледка, торта и сервитьорка в къси панталонки и дълга престилка BUENA VISTA е ресторантче със страхотна атмосфера и богато меню - намира се в новия (цигански) град точно на плажа тази ужасна снимка е от иначе хубавото МИШЕЛ - води се арт клуб, атмосферата е лежерна, а музиката често жива (пиано, саксофон....); не разчитай на бармана да ти забърка добре коктейли, така че пий само готови неща; намира се в стария град малко по-надолу от лятното кино (в ляво)
така, гуру Палачинка не присъства със снимка, но той е на лесно място - хващаш средната улица от старата поща (Кирил и Методий) и стигаш до дървените кепенци в ляво - единствените палачинки - винаги има някакви хора на столчетата (освен, ако не е затворено - случва се - все пак и той трябва да ходи на плаж от време на време), говори се поне на два езика (френски и испански) и неговите са наистина най-вкусните палачинки - стават бавно и са правени на музика и интересни разкази от околосветски пътешествия в Индия и Мексико

какво друго - Созопол е поносим само и единствено в стария град, новият е някакъв компот от странна сбирщина туристи; и двата плажа са под всякаква критика и може да се метнеш (ако си без кола) на атракционното влакче между Созопол и Смокиня и да отидеш там (не движи между 12 и 15, струва 2 лв в едната посока). и двете Текили разтърсват мощно нощта и са си на абсолютно същите места

жалко

това, че приемам поканата да ме закараш до Русе, не означава, че съм влюбена в теб. и скритата съвест за няколко часа, докато жената ти ти изневерява и ти на нея, не ме засяга. просто карай. бързо и с шумна музика, за да не си говорим глупости. ще правим секс, когато пристигнем. оглеждаш новите си интериори, раздаваш заповеди и знаеш колко секси изглеждаш, как да ме привличаш постоянно към себе си, 12 години по-обигран от мен. размахваш арогантно почернелите си още от април ръце в бяла небрежна риза и всички те слушат вцепенени. после ме прегръщаш с мек поглед от другия край на помещението и ме молиш да те изчакам още малко. тръгвам си, нетърпелива. отивам да пия бири до реката с Миша и да не ѝ разказвам за теб. на вечеря не се засягам, когато уж ми се сърдиш и не говориш над бялото филе риба и потящата се в лед чаша вино. всичко лошо започва със задните мисли. казвам ти го като един стар Жорж Батай и тайно се надявам да разтурим договора, в който се подписахме над "никога няма да бъдем влюбени, защото съм научена как да обичам по-мъничко, а ти вече почти никак."

Alex Ostrowski

днес писах на Алекс Островски. реших, че хората винаги трябва да споделят положителните си мисли+впечатления и по този начин да подпомагат производството на още подобни добри идеи+проекти+провокация за повече красота в света.
Алекс скоро ще стане бакалавър по графичен дизайн - най-ми допадна следното от неговото околосветско представяне: My final year work is based on the subject of Happiness. Projects included a lone trip to Denmark, 'The Happiest Country in The World!' and an attempt to get a block of Bristol council flats to physically smile. I am interested in collaboration and using design for good!
Алекс, днес ме направи щастлива:)

A leaf x 10

това са най-новите красиви приумици на японския дизайнер Nosigner - подложки за хранене. идеята му е дошла от едновремешния обичай хората да ползват големите листа като чинии. той е копирал видът на листото от дърво едно към едно и го е увеличил 10 пъти, като внимателно е запазил всяка вена и пора.

деен

искаш ли да ми кажеш нещо, или само ме гледаш, защото харесваш очите ми? ако ще правиш нещо, прави го. сритай стола по пътя. разпилей купата с ядене на земята. настъпи обувките на добрия домакин. строши чашата с вино у земята, нацапай пръстите на краката ми и се наведи да ги целунеш. какво чакаш? да помръдна от парапета, да се изтласкам към теб и да сломя мълчанието с прегръдка-танц. омръзна ми да те слушам. омръзна ми да анализираме - какво е било, какво ще се случи. откъде знаеш? откъде си сигурен? престани да дъвчеш старите хапки от спомени и гузна съвест. не ми трябват и не ме интересуват, разбра ли. искам да млъкнеш, да ме целунеш и да не разваляш момента. по дяволите - бъди мъж и счупи скапаната чаша. не ме е страх, че ще ме порежеш. ръцете ми са в белези и без това. не очаквам обещания. защото вече знам, че няма вечна вярност. няма вечна любов.

2 days in Paris

за тези с параноя от всичко парижско, любовно и je t'aime без акцент... филмът няма нищо общо с горната колективна семантика. препоръчвам го най-категорично, а на финалите надписи е задължително да станеш и танцуваш необуздано сякаш свириш на китара или поне сякаш си гаджето на Мик Джагър под сцената (а всъщност това са прекрасната Джули Делпи и Нувел Ваг)

artnewscafe, Пловдив

препоръчано място за посещение в Пловдив - готини домакини, подбрани списания, питиета и тиха уличка - мъничко е като място, но пък е от сърце и с безспорен вкус (дело на супер младите Маги и Ицо от MMXX)

Ryan McGinley

невероятен...
личен сайт тук

Anthropologie

ако съществуваше в София, Anthropologie щеше да е моят най-любим магазин - в него има абсолютно всичко и най-най-красиво - от дрехите, през бижутата, обувките, чантите, до обзавеждането за дома. и са "an affiliate of Urban Outfitters, Inc." това казва всичко:)

нагоре-надолу

стрелките през призмата на абсурда - самолетът се забива, а автобусът се вдига право нагоре (на варненското летище)

ървин уелш корици

не че драмата в бг варианта на корицата е голяма... но безспорно оригиналът е пъти по-стилен и в час със съдържанието. като контраст с психаделичните (предполагам илюстраторът би направил всяка една корица по труд на Ървин Уелш в подобни краски) кръгове и адски нечетим шрифт.
често явление е хората да си купуват книги само заради кориците (подобно на CD обложките). г-н Уелш няма да има проблем в случая, защото е твърде популярен и дори да бяха сложили гущер с името му, екземплярите пак щяха да се разграбят. късмет на всички останали и непопулярни...

вивиън

дааааааааааааааа - това е моята чанта! от the one and only - баба ви Vivienne Westwood и нейният Red Label
представям си как крача с нея из булевардите на LA под ритъма на това