племето на майките

книгите са ми слабост. a когато са оформени добре, хартията е хубава на пипане и съдържанието е умно и забавно - са неустоими. такава е "Племето на майките". благодаря на Таня от Октопус, която ми я препоръча - направих си идеален подарък. дизайнът е на Format. мислите на Ирина за майчинството могат да окрилят и най-пънкарски настроената майка на света, че ще се справи, защото не е нужно да се превръща във вманиачена, робуваща на десетки правила и ограничаващи стереотипи, чиято единствена цел+смисъл в живота е нейното бебе, за да е добра.

подаръчен конвейр

сезонът повелява - сега ти се е паднало да купуваш подаръци.
но всяка година се нагнетявам от нестойностни и боклучави неща и най-вече от огромната подвижна маса настървени хора, жадни да ги закупуват.
да - пределно ми е ясно, че голяма част от населението не разполага с високи доходи, но не съм и съгласна с идеята да се купува продукт, само защото е на ниска цена. а огромните халета, натъпкани с конвейерн евтин траш, възпитават в точно такова отношение - купи, изхаби, изхвърли и купи ново.
и къде по дяволите си отидоха красивите играчки за елха? навсякъде е пълно с украса, която е откровено грозна. а детските играчки? щандове с евтин плюш, ръблива пластмаса, изкуствени материи и гръмко съчетание на цветове и физиономии.
признавам - изборът за различните подаръци у нас е доста оскъден и трябва да положиш голямо усилие, за да ги откриеш. не знам точно къде - но започвам списък и обещавам да споделям.
засега - само вдъхновение от чужбина ;-)
тези кукли са ушити от памучни материи и са нетоксични (изобщо, жесток сайт). в София съм попадала на подобни на две места - Мухоморка за деца на ул. 6ти септември (малко преди да пресече Патриарха) и на Little Owl (които през декември са излезли офлайн и продават в Чайната на Бенковски - в събота 12 и 19 декември и в неделя 13 декември от 11 до 14 ч.)

така - такива играчки за елха се разбрахме, че няма под ръка, освен в семейната ретро съкровищница. по-артистичните могат да импровизират и да сътворят от стар поднос - нов, или пък да закупят готини декоративни и ръчно направени неща - тези вази за стена не се предлагат в БГ, но пък новата колекция на Tochka&Tochka ще ви свърши идеална работа. Стикерът за стена кокошка е от "guift guid-a" на NY Times, от където, ако не друго, поне може да почерпите вдъхновение за подаръци - има всякакви щуротии и идеи за огромен диапазон от финансови възможности. и без напрежение - подаръците трябва да се правят с кеф.

сладичко

места за сладко угаждане в София:
на първо място - това е вила Росиче. Намира се на ул. Неофит Рилски 26, има уютна и добра атмосфера, а в топлите дни - вътрешната и закътана градина е разкошна. двете ми любими торти - кестеновата и чийзкейка.

в околието (на Гладстон 18Б) е и Слънце§Луна, където шоколадовата торта е неустоима.
в Dani's на Ангел Кънчев 18А има жесток ябълков пай.

от фабрично произведените и предлагащи се във веригите - Costa, Coffee Heaven, Coffee House и Starbucks - определено последните държат първенство; в Starbucks имат най-добрите чийзкейкове и морковена торта, както и брауни с карамел. другите се издънват и като асортимент, и като качество (особено в Costa съм попадала на престарели сладки).

сега - ако някой знае къде въртят добри палачинки (освен тези с био яйцата в Brasserie), да се обажда веднага.

вино и тапас в Лозенец

човек веднъж щом се е научил да си угажда, няма връщане назад. а домашно густо по испански с вино и тапас (сирена, месца и маслинки - ой ой ой) - е едно от най-приятните. преди две седмици отвори нов магазин за такива - казва се Иберия и е вещо изпълнение на хора, които първо имат вкус към тези неща и второ (много важно) - живеят в Испания. всичко е автентично, вината са докарани от малки и големи испански изби, а хамоните се режат на място. всеки ден има дегустация. намира се на Джеймс Баучер 83-85 и делниците работи до 20.00.

буркан-парти

като дете и тийнейджър мразех бурканите. те олицетворяваха липсата на разнообразие в хранителния магазин, бяха символ на ограничена наличност пари, а от тях се пръкваха едни от най-неприятните и омръзнали ми манджи. в момента всеки направен в пристъп на емоционална нестабилност буркан туршия от майка ми се отваря тържествено и красиво гарнира с домашна ракия от казана на чичо ми. зимнината ме хвърля само в мили спомени за лято, дядо ми с кофи домати от село и баба ми, нагласила машината за мелене зад стройна редица чисти буркани...
следващата неделя (29 ноември, между 12.00 – 18.00 часа) artnewscafe почита домашната зимнина със своето годишно Буркан-party. ще бъде славно събитие с дегустация и демонстрация на сладки и солено консервирани продукти. има подсигурени палачинки и хляб(ммммм). организиран е и конкурс. повече подробности - тук

грижи

когато ме е страх и нищо не преборва мислите ми след прочетеното, си представям. че имам празна къща с огромни прозорци, високи тавани и гледка към вода, бели стени с няколко картини, а аз лежа на дървения под и слушам това. не съм тук. а някой ще се погрижи всичко да е наред.

градски контури

красиви пощенски кутии за големи и малки писма от белгийската компания FELD - вижте сайта им, имат и други готини градски мебели

металните очертания на сгради се ползват като етажерка за списания или закачалка за палта - от тук

Poststudio

POSTSTUDIO са Магдалина (момичето, което направи първата книга, посветена на Стефан Кънчев), Велина и Андреан (книгата Visual Cut Bulgaria). тримата работят заедно от тази година по визуалните идентичности на проекти като Sofia Design Week и Sofia Architecture Week. талантът им е подплътен не само с образование от силни школи (Германия и Холандия), но и с различен поглед над типография, графичен дизайн и приложенията им при комуникацията на дадено послание. проверявайте сайта им за нови изяви.

бг >< оригинал корица

това е оригиналната корица:


а това е българската интерпретация (или напън за въображение и дигитално конструиране на уж нещо по-така и различно):

с грозен "калифорнийски" фон и с поредния безобразно неадекватен шрифт... не искам дори да спекулирам по въпроса кои са бг творците на корици, кой ги е учил на естетика и вписване в контекст и те какво предават в ръцете на потребителя

автобиографията на Антъни Кийдис се издава от ИК Махалото. цената й е 25 лв, а непреведеният оригинал на английски (пак с меки корици) може да закупите за 18 лв.

кураторско

12тото биенале на архитектурата във Венеция (29 август - 21 ноември 2010) ще се курира за първи път, откакто съществува, от жена. нямаше да го споделя, ако това не беше Казуюо Зеджима - един от основателите на SANAA - мое много любимо японско архитектурно студио. в окупирания от мъже архитектурен бранш, този дамски пробив може да даде много интересни резултати за темата на Биеналето и организацията на изложбите. започвам планове да стигна до Арсенале и Джардини другата година.

бутилки за сода

от малка обичам бутилките за сода. въпреки че баба ми и дядо ми отказваха да приемат тази напитка в дома си и съответно не притежавахме и не пълнихме сода. тези са част от декорацията на стола под НДК (през който се минава напряко, за да се стигне до разни офиси и изобщо - много е интересно)